И освен това на светата служба не носите хляб като нас, а безквасен. Защото безквасното несъмнено е юдейско. Така и апостол Павел, и богословът Григорий велегласно възвестяват: „Древното премина и ето всичко стана ново.“ Така и Златоуст говори за Стария и Новия завет: „Там са книгите — тук е духът; там е кивотът — тук е Девата; там е Ароновият жезъл — тук е кръстът; там е агнецът — тук е Христос; там е безквасното — тук е хлябът.“
Те се чудеха на казаните неща и като нямаха как да го опровергаят, бяха обзети от срам. След известно време обаче отговориха и рекоха: „Хлябът, който Христос даде на апостолите, беше безквасен, а не хляб. И понеже оттогава се прие, заради това и ние с безквасен хляб се причестяваме.“
Отговори им блаженият Иларион: „Поради липса на време Христос взе онзи хляб, макар да беше безквасен, за да не остане непредадено тайнството на новозаветната вечеря. Понеже малко време оставаше до момента, когато щеше да бъде предаден от юдеите, какъвто хляб намери, такъв взе, за да не ни лиши в никакъв случай от такова спасение. Учениците му и всички следващи църковни първоиереи и свети отци приготвяха за светата служба истински хляб, а не без квасен. Ние, по техния пример, приемаме да служим с хляб. Христос прочее и много други неща предаде по друг начин, но апостолите и техните приемници постановиха да стават иначе. Но не защото се противопоставяха на Христа, а понеже вярата се разпространяваше и растеше и те с голямо безстрашие разпространяваха Христовите тайнства за негова слава и величие. Както, когато щеше да се кръщава, Христос не се обърна на запад, за да отхвърли с думи сатаната, нито Символа на вярата изговори, нито молитва за кръщение поиска, нито в купела се кръсти, нито с миро се помаза, нито веднага след покръстването се причести с господното тяло и кръв.“ И още: Христос не даде тайнството на господното тяло и на духовната служба в църквите, а в обикновена стая н на обща трапеза, едновременно и седнал, и като ядеше други храни. И нито в свещенически одежди бе облечен, нито изричаше молитвата на нашето свещенодействие с псалми, песнопения и духовни песни. А ние служим в църквите и пред духовния жертвеник, наречен свещена трапеза. И гладни, и прави, и в свещенически дрехи облечени, не за да отречем предишното, но за да направим служението още по-достопочтено.
Защото апостолите и дошлите след тях истинни пастири и праведни църковни учители, всички водени от дух божи и осияни от него, едни неща отхвърлиха, а други преумножиха, понеже приеха свише такава благодат; и по всякакъв начин съдействуваха на полезното и повеляваха, и богоугодно предвиждаха.
Ако разсъдим внимателно, ще видим, че хлябът, който даде Христос на учениците си, не беше безквасен. Защото законът за пасхата казва така: „От четиринайсетия до вечерта на двайсет и първия ден на първия месец яжте безквасен хляб. Седем дни да няма квас в домовете ви.“ Законите са такива. Христос преди четиринайсетия, сиреч на тринайсетия ден, извърши законната пасха и даде тайната вечеря в оня ден, когато всички можеха да вкусват без забрана хляб, приготвен с квас. Ако някой рече, че като извърши тогава законната пасха, сам той и учениците му ядоха безквасен хляб с горчиви треви, то откъде имаха безквасен? Ще му речем, че всичко беше предварително приготвено добре според указанието на Спасителя или защото господарят на къщата, който също беше верен човек, беше предизвестен.
Защо в свещената служба не косите вино, смесено с вода, а само вино без вода и с него ознаменувате едното естество на Христа? Защото и Григорий Богослов рече: „Кръвта и водата, изтекли от реброто на Христа, означават: първото — човекът, а другото — висшето над човека.“ Така, когато някой дойде при олтара и се причести от чашата с Христова кръв, да не мисли, че е докоснал с уста Христовото ребро и от неговото ребро пие. От Христовото ребро не само кръв, но и вода изтече в потвърждение на двете естества, както преди това беше казано.
А за това, че в чашата, която Христос подаде на апостолите, беше смесено вино с вода, свидетелствуват в своите литургии апостол Яков, брат божи, и евангелистът Марко. Двамата говорят така: „Взе чашата, наля вино и вода и като благодари, благослови, даде им и рече: «Пийте от нея всички! Това е моята кръв, която за вас и за мнозина се пролива.»“ Защото Бог, истинен и пророк във всичко, каквото щеше да изтече от ребрата, това и даде на учениците.
И още:
— Вие не почитате кръста, от каквото и вещество да е направен, докато не го кръстите като човек. И забивате гвоздеи по средата и го мажете с жертвена кръв. По същия начин, като прекръствате чело, считате, че така освещавате себе си и при кръщение, и по време на свещените служби, и в много други случай.