Но, о, мъже арменски! Заслужавате да ви се каже пророчески! Приемете наставленията, за да не би някога да се разгневи Господ! Осъзнайте се за своето заблуждение и слепота! И ако кръстът, изобразяван с ръка, освещава всичко, върху което се направи, казвам: и водата на кръщението, и маслото, и мирото, и лицата на вярващите, и хляба на тайнството, и свещената чаша, с една дума — всичко — как кръстът, направен от каквото и да е вещество, смятате за скверен, нечист, докато не го осветите с кръщение и с гвоздеи, и с кръв. Как прочее кръстът, освещаващ и кръщението, и причастието, би се осветил от действията на тези, които той освещава? Както, преди да се разпъне Христос, кръстът беше оръдие на смъртта и проклятието и изображението му се отбягваше и отхвърляше, така, след като Иисус беше прикован на него освети себе си и изображението му с господната кръв; и кръстът стана освещение на всички вярващи. В началото той убиваше хората, а след това — бесовете. Затова и божественият Григорий, епископ на Велика Армения, като постави дървени кръстове на определени места, заповяда да им се молят и да ги почитат като освещаващи, без да ги освети нито чрез ръкоположени архиереи, нито чрез тях някакво кръщение или с гвоздеи, или с кръв, както вие правите. Как се осмелявате, като направите три дървени кръста и ги съберете заедно, да ги наричате света Троица? Не се ла боите да изобразявате блажената и единна, и несътворима, и неизброима, и неизследима, и недостижима дори мислено Троица?
И пак ви питам: Защо постите Арцивурциевия пост?
Те в един глас отговориха и казаха: „Постим такъв пост заради един арменец Сергий, който пострада в нашата страна.“
Като им отговори, светецът им рече: „Понеже сте злославни, как ще докажете, че оня Сергий беше православен и пострада заради Христа? Защото виждам, че никой пророк, нито апостол, нито мъченик, нито преподобен, нито дори сам свети Григорий, епископът на Велика Армения, предаде този пост или празник.“
Те, поставени натясно, казаха: „Ниневийският пост е, който ниневитяните някога постиха и се избавиха от страшното изтребление.“
Светецът бързо отговори: „Понеже нито светците, нито апостолите, нито някой от съборите на светите отци споменават или предават това, кой ви е заповядал да постите този езически пост, който беше много години преди Христовото въплъщение? Ако ни беше забранено да постим дори еврейските пости, които бяха дадени от Бога чрез Мойсей, колко повече пък — постите на нечестивите народи!“ Така явно изобличени, пак отговориха и рекоха: „Това беше Адамов пост, когато беше изгонен от рая на изобилието.“
Блаженият Иларион отговори веднага: „Мойсей, който разказа за сътворението на света и всички неща за Адам, изобщо не споменава за този пост. И защо ще говорите, че този пост беше Адамов?“
Като не можаха да измислят друго, рекоха: „Този пост е на Великата Армения. Него постиха арменците, когато щяха да се покръстят от свети Григорий.“
Светецът веднага им отговори: „Не е така, а когато преди покръстването ви преследваха бесовете, беше ви заповядано да постите шейсет дни. После, когато свети Григорий щеше да ви покръсти, заповяда да постите трийсет дни, както е написано в арменските книги. И нито един от тези пости не беше наречен Арцивурциев пост.“
А те, изпълнени със срам и недоумение, не знаеха какво да отговорят. И като нямаха друг отговор, казаха: „Този пост е на Константин Велики. Той го пости, когато щеше да се покръсти.“
Светецът дръзко и с усмихнато лице им отговори: „О, неразумни и мудни да повярвате със сърце на истината! Изучете писанията и в тях ще намерите, че няма на света царски пост, нито пък някой след Константин Велики го спомена, нито някой свят събор, нито някой от светите отци е споменал за такъв пост! По такъв начин, като говорите непоследователно, показахте, че този ваш пост е беззаконен, мерзък и съвсем недостоен за каквото и да било християнско внимание. Аз пък, макар и да не искате, ще известя за този ваш пост това, което и вие сами добре знаете. Някой си Сергий, който бил учител на арменската ерес, имаше куче, наречено така — Арцивурций. То беше вестител на гореспоменатия Сергий и много пъти възвестяваше неговото идване, подпомагано от дяволско действие. Щом искаше да отиде в някой град или село, или място, където живееха ученици или съобщници на неговата пагуба, [изпращаше кучето] и като видеха упоменатото куче, излизаха един ден преди това на няколко поприща да посрещнат учителя си. Веднъж кучето беше изпратено на тази мръсна служба и беше изядено от вълци. И на следващия ден Сергий отиде там, където беше изпратил кучето, и понеже никой не го посрещна, много се оскърби. И той дойде при тях и разбрал, че при тях не е идвал неговият пес-предвестник, изпрати да го търсят. И като познаха по костите, че е бил изяден от вълк, заповядана всички арменци да постят за неговата смърт, да скърбят и да плачат в определени дни през годината. И нарече този пост арцивурциев. А и вие, които следвате неговите повели, постите този пост. И понеже много ви е срам, не искате да признаете истината. Защото такъв е вашият пост! Никой — нито от пророците, нито от апостолите — не го предаде на съборната църква. Затова изтръгнете се от дълбоката заблуда, която ви владее, и се отърсете от слепотата, налегнала очите ви. Пристъпете към съборната църква и застанете до нас, та като съставим заедно една общност, благочестиво да възхвалим Бога Вседържителя. Защото велико безумство е, ако някой знае истината и не пристъпи към нея!“