С такива и с много подобни думи ги изобличи и всестранно разкри, и свободно показа тяхната ерес. А те се изпълниха с много срам и останаха съвсем безгласни, но като си отидоха, всекидневно се препираха и спореха помежду си. Едни хвалеха думите и мислите му, други защищаваха своята си ерес. Защото толкова се бяха разпространили ересите, че и господин Мануил, гръцкият цар, за малко да отпадне от нашата благочестива вяра, ако блаженият Иларион не бе го укрепил и насочил с догматични речи. Той прогони някъде далече от сърцето му тяхното нечестиво влияние, а семето на православието зася още по-дълбоко. Когато царят вникна в тези неща, като се наслади чрез повелите на благочестието, а заедно с това и като се огради с тях, изпълваше се с неизказана радост. Той отпращаше към Бога благодарствени песни, а на този архиерей — показваше и засвидетелствуваше всякакво покорство. И непрекъснато му изпращаше различни дарове и много други необходими неща. Споменатите арменци, които, както преди се каза, се караха и препираха непрекъснато заради вярата, съзнаха заблудата си. И като похулиха много и оплюха своята ерес, усърдно пристъпиха към светата съборна църква. Причестиха се вярно с честното господне тяло и кръв и се присъединиха към избраното стадо. И стана „едно стадо и един пастир“.
Божият архиерей, който предвиждаше случилото се, се изпълваше с радост и духовно веселие. Като видя това, благочестивият цар беше много радостен и разказваше на всички за добродетелите и деянията на добрия пастир. Написа му и лично писмо, повеляващо му да изчисти напълно от стадото цялата богомилска ерес. И онези, които се покоряват на догматите на благочестието, усърдно да приема и да присъединява към избраното стадо. Непокорните и упорствуващи в своята нечестива и мерзка ерес, да отпъжда някъде далече от стадото на православните.
Като чуха това, пристъпиха и те към съборната църква, сподобиха се да приемат божественото кръщение и оплюха напълно своята ерес. И видимо растеше множеството на православните, а сбирщината на злославните се помрачаваше от безчестие.
Христовият подражател Иларион съгради многочестна църква за своите монаси в името на светите славни и всепохвални апостоли на онова място, където се събираха споменатите еретици, а сега — истински чеда. Нейната красота удивлява мнозина и [ги] води към божие славословие.
Като събра в нея голямо множество монаси, за да им предаде правила и отчески устави, сам ходеше често при тях, постоянно ги учеше и наставляваше да изпълняват монашеското подвижничество.
Майка му виждаше тези неща, веселеше се и отправяше чести благодарности към Бога. Тя беше изпратила преди това своя съпруг при Бога. А след това и тя поживя малко години и отиде при Господа. Божественият Иларион, като я опя достойно, положи я в гроба с големи почести. И беше като дърво, посадено при изворите на духовните води. Той растеше и преуспяваше по божията воля, учеше и наставляваше във всички закони на благочестието хората, които ръководеше, да се придържат към повелите на благочестивите, да се пазят от злославните ереси и да ги отбягват. Така се възнесе рогът на православието, а безчестието угасна напълно. Всички, които се бяха превърнали от вълци в овце, се премениха с добра премяна и следваха своя пастир като незлобливи агнета, покоряващи му се във всичко, укоряващи и оплюващи онази обладала ги в началото заблуда, и силно хулеха и проклинаха нейните предводители.
Когато видя божият архиерей, че последователите на нечестивата и скверна богомилска ерес приеха семето на благочестието, приобщи всички към православното стадо. Тези, които видя обладани от непокорството, чрез различни изгнания и заточения ги отлъчи от благочестивото стадо. Той така украси своя престол и така пасеше своето стадо, та да няма никак мръсотия или петна. Освен това и всички, които живееха наоколо, носеха дарове и търсеха от него благословение и полза. А монашеското братство, направлявано добре и водено от добър пастир, растеше и преуспяваше за слава Божия.