Духът на прамайката
— Веднъж, сутринта аз разбрах… — тихо каза Анастасия и погледът й сякаш потъна в миналото. — В това утро Владимир го нямаше в къщи, в квартирката, която временно беше наел. Не можех да го търся с лъча си. Започваше денят, в който преди много векове умирала в долмена моята прамайка.В този ден винаги си спомням за нея. Старая се да говоря с нея. И тя говори с мен. Вие също ходите на гробището за помен при своите роднини, за да помислите за тях, да поговорите. Аз правя това без да напускам полянката. Моят лъч ми помага да говоря и виждам на разстояние, и те го чувстват. В този ден аз си спомнях моята прамайка, опитвах се, както винаги, да говоря с нея, но не чувствах отговора й. Изобщо не чувствах. Тя не ми реагираше. Такова не се беше случвало никога по-рано. Тогава аз с лъча започнах да търся нейният долмен. Намерих го. Светих към него с всички сили. Прамайка ми не реагираше. Нещо неведомо за мен се беше случило. В долмена Духът на прамайка ми го нямаше.
— Анастасия, пояснете, моля. Какво е Духът на човека? От какво се състои?
— От всичко невидимо, което го има в човека, включително и някои пристрастия и усещания, придобити за времето на плътското съществуване.
— Духът притежава ли някаква аналогична на известните енергии?
— Да, това е енергетичен комплекс, състоящ се от множество енергии. След прекратяването на плътското съществуване на отделния човешки индивид, някои от тези комплекси подлежат на разпад на отделни енергии, след това използвани в растителни и животински съединения, необходими за природните явления.
— Каква е силата? Енергийният потенциал на комплекса неразединени енергии?
— У всеки е различен. Най-слабият не може да преодолее дори гравитационната енергия. Той после все едно се разпада.
— Гравитационната? Най-слабият… Негови проявения, поне в нещичко могат ли да се видят? Да се усетят? Да се почувстват?
— Разбира се, смерчът например.
— Смерчът? Смерчът изтръгващ от корен дървета, преобръщащ… Тогава най-силният каква енергия притежава?
— Най-силният? Това е Той. Аз не мога докрай да осмисля силата на неговата енергия.
— Тогава да кажем среден някакъв?
— В комплекса на многото енергии на средните Духове вече присъства освободена мисловна енергия.
— Каква е енергийната сила, потенциала на такъв среден комплекс?
— Аз вече ви отговорих, в него присъства освободена мисловна енергия.
— Какво означава това? С какво може да се сравни? Какво е определението й?
— С какво? Определение? Вашият ум, Вашата мисъл, съзнанието Ви каква най-мощна енергия може да си представи?
— Енергията на ядрения взрив.Не, процесите, извършващи се на Слънцето.
— Всичко, което вие назовахте, е равно само на малка частичка от освободената мисловна енергия. Що се отнася до определенията, то Вие сами ги измисляте и ги ползвате при словесното си общуване един с друг. Тук нито едно от измислените от Вас не подхожда. Можете да използвате това, което ви е известно, умножено по безкрайност.
— Силата на енергията на Духа на Вашата прамайка каква е?
— В него присъства освободена мисловна енергия.
— Откъде узнахте за своята прамайка? Как и къде е умряла? Щом това е станало преди десет хиляди години!
— Поколения мои прародители са предавали един на друг информацията за нея. За моята прамайка, отишла да умре в долмен.
— Вашата майка ли ви разказа за нея?
— Когато моята майчица загина, аз бях съвсем мъничка. Неспособна да осмислям такава информация. Дядо и прадядо всичко ми казаха за моите прамайки.
— Може ли да се види Духа с обичайното човешко зрение?
— Отчасти, да. Ако се измени възприятието на спектралността, цветовъзприятието на зрението, да се измени вътрешния ритъм.
— Нима това е възможно?
— Известното на Вас явление далтонизъм, подсказва, че е възможно. Вие смятате, че това става въпреки волята на човека, че е само болест, но това не е така.
— Вие казахте, че Вашата прародителка е достойна, за да се предава за нея информацията от поколение на поколение в продължение на хилядолетия. В какво е достойнството на нейната информация, ценността й?
— Прамайчицата ми е била последната от първоизточниците, която е притежавала способността и е знаела, как и за какво жената трябва да мисли при кърменето на младенците. Знания, които започвали да се изгубват в цивилизацията, живяла преди десет хиляди години. И почти напълно загубени днес. Прамайчицата ми изобщо не е била стара, но отишла да умре в долмена, за да съхрани тези знания от първоизточника. За времето, когато при хората започне да се възвръща осмислеността… Да възниква потребност… Да предаде тези знания на жените, кърмещи младенци. А те после един на друг ще си помогнат всичко да разберат. Чрез смъртта си в долмена прамайка ми е познала още повече истини, необходими за жените.