— Защо именно в долмена е отишла? С какво долменът се отличава от обикновената каменна гробница? И защо, не дочакала старост, тя е решила да умре в долмена?
— Вече по това време, все по-малко започвали да придават значение на кърменето на младенците от майчината гръд, и на жените не предоставяли долмени. Старият вожд уважавал моята прамайка и разбирал, че ако не изпълни молбата й, новият вожд, и да чуе прамайка ми няма да поиска, всичките й намерения за прищявка ще приеме. Но не успял старият вожд да застави мъжете да построят за прамайка ми долмен. И тогава вождът своят долмен дал на прамайка ми. Мъжете отказали да повдигнат капака на долмена, за да влезе в него прамама. Цяла нощ, събрали се, жените се старали сами да го повдигнат, но не се поддала многотонната плоча, а по изгрев, старият вожд дошъл, той вече да върви не можел, но дошъл, подпирайки се на кривак, усмихнал се на жените, ободряващи слова им казал, и жените плочата повдигнали, прамайка ми в долмена влязла…
— С какво се отличава долменът от обикновената каменна гробница?
— Външно с малко нещо. Но в долмена, както Вие наричате каменната гробница, отивали да умират живи хора. Долменът не е просто каменно култово съоръжение. Това е паметник на мъдростта и великата саможертва на Духа заради бъдещите поколения. Той и сега е важен с функционалното си предназначение. И смъртта в долмена не била обикновена. Думата «смърт» тук изобщо не подхожда.
— Представям си. Жив човек, жив зазидан в каменна камера… Това е наистина необичайна по своята мъчителност смърт.
— Отиващите в долмена хора изобщо не са се мъчили. Необичайността на смъртта им се е заключавала в това, че те са медитирали. Медитирали ли са във Вечността, в духа завинаги оставащ на земята, съхранявайки някои земни чувства. Но лишени вечно от въплъщение материално на земята.
— Как са медитирали?
— На Вас сега ви е известно, какво е това медитация. Особено от древноизточните религии. И сега има учения, помагащи да се познае малка част от явленията на медитацията, но за съжаление, не и нейното предназначение. И сега има хора, които могат да медитират: да отделят от тялото си за известно време част от Духа и после да го върнат. Чрез медитация в долмена, още при живо тяло, Духът е можел напълно да се отдели и да се връща много пъти, докато жива е била плътта, после за вечно в долмена оставал Духа. Сам вечно да чака идващите, и мъдростта на първоизточника да им предаде. Плътта, ако и можела да бъде жива известно време, е била и тъй заточена. Но докато живеела, Духът е можел да отива в разни измерения и да се връща, което давало възможност да се анализира, с неимоверна по нашите представи скорост, и да се уточни опознаваната Истина. Умрелият, или отишлият във вечна медитация, в долмена знаел — Душата му, Духът му никога не могат повече да се материализират. Никога не могат да се вселят в никаква земна плът или материя. Никога не могат задълго да се отделят от долмена, но ще имат възможност да общуват с частичката Душа на всеки, дошъл при долмена, живеещ в плът човек. И ако говорим за мъченията на смъртта, или за мъчения въобще, то в дадения случай, те са в това, че хилядолетия никой не се приближава, за да вземе тези знания. В отсъствието на потребност — е великата им трагичност. Потребността заради която…
— Анастасия, Вие смятате за много важно жената-майка, кърмеща младенец, да има тези знания, способности?
— Много е важно.
— Но защо? Нали млякото на майката отхранва само плътта на детето?
— Не само плътта. То може да носи в себе си огромна информация и чувственост. Та Вие би трябвало да знаете, че всяко вещество има и своя информация, излъчване, вибрация…
— Да има. Но как може майчиното мляко да предаде чувствеността?
— Може — то е много чувствително. То е неразривно свързано с чувствата на майката. В зависимост от тях даже и вкусът на млякото се променя. А от стреса, ако той достигне кърмещата майка, кърмата може даже и да секне.
— Да, наистина, може… Може… И до Вашата прародителка, значи никой не доближава? Не идва вече много хилядолетия?
— Отначало идвали. Основно поколенията родственици и живеещите там хора. После на Земята, катаклизми да се случват почнали. Преселвания. Долменът оцелял. Но през последните хилядолетия никой не доближава, за да узнае… Долмените сега дори ги разрушават… Защото хората не знаят…