— Всичко в света е относително. И той, «Кристал», може би не е по-лош отколкото другите. Освен това става дума за помислите, способни всичко да променят. Материята на днешния ден е плод на помислите на вчерашния.
— Мога да се съглася с такова изказване. Обаче вашият Владимир не успя да организира обединение на предприемачите с чисти помисли. Уверявам Ви Анастасия, заложили сте не на когото трябва.
— Нарушавайки предначертаността на събитията, до целта той не би могъл да стигне. Той нямаше елементарни възможности и средства да разпространи информация извън пределите на Москва.Сложиха се неблагоприятни обстоятелства, той беше лишен от кабинетите, средствата за връзка и място за нощуване. Той излезе от тази сграда с малка група хора-московчани, които му помагаха. Излезе без средства за съществуване. Без да е в състояние да плати работата на своите помощници, без да има жилище и даже зимни дрехи. Оставил семейството си и оставен от семейството си. И знаете ли, какво говореше той на малката група московчани докато вървеше към метрото по замръзналата улица? Той обсъждаше как всичко да започне отначало. Той и в това състояние градеше план, опитвайки се предприеме нещо Той е предприемач. Те, московчани, вървяха след него, слушаха го и му вярваха. Те го обичаха.
— За какво? Позволете да Ви попитам?
— Ами Вие тях питайте, тези московчани — «За какво?», «Какво са намерили в него?», Идете в сградата на Токмаков переулок и попитайте охраната на сградата, защо те сменяйки се един друг на дежурствата, донасяха в бурканчета и разни пакети, храна и всеки път се стараеха да го нахранят за вечеря. Стараеха се да го правят така, че да не го обидят като с подаяние. Те, тези мъже-пазачи, не са му подчинени, но варяха в домовете си супа, борш и ги носеха, за да хапне той нещо домашно приготвено. Те го обичаха. Защо? И още, поговорете когато отидете в тази сграда, със секретарката, бивша актриса, изиграла главната роля на извънземна девойка във филма «През тръни към звездите». Много добре я е изиграла. В много добър филм, призоваващ да се пази и обича Земята. Попитайте я, защо тя, след като работеше в друга фирма, намираща се в тази сграда, се стараеше незабелязано да му помага и му помагаше? Тя не беше негова секретарка, но му помагаше. Защо се стараеше да донесе на моя любим кафе ли чай по обед? Тя представяше всичко така, сякаш фирмата я снабдява със захар, сладки и чай. Всъщност, тя носеше всичко това от къщи. А богата не беше. Тя го обичаше. Защо? А той, Владимир, въпреки всичко губеше сили и умираше. Физическите сили в него свършваха. Но и в предсмъртно състояние той се опитваше да стигне до целта. Да, той е предприемач. И Духът му е силен.
— Анастасия, Вие говорите с алегории, какво значат думите «когато умираше»? Това в преносен смисъл ли е?
— Това е в пряк смисъл. Няколко дни, когато беше в Москва, неговата плът беше почти мъртва. Обикновено в такова състояние хората лежат без движение. А той ходеше и действаше.
— Възможно е, благодарение на Вас, Анастасия?
— През всички тези четиридесет и два ужасни часа, нито за секунда, нито за миг, аз не преставах да го огрявам със своя лъч. Но това беше недостатъчно. Моят лъч не би могъл да удържи живота в тяло, където слабее Духът. Но Духът на Владимир се бореше. В стремленията си духът, не забелязваше смъртта дошла на земята.Той помогна на лъча. После на помощ и други лъчи се появиха. Съвсем, съвсем слабички и неосъзнати, но ги имаше. Това бяха лъчите на тези, които го заобикаляха в Москва и го обичаха. Почти мъртвата плът започна да се запълва с живот. Пред искрената Любов, ако тя е достатъчна, — смъртта отстъпва. В любовта е безсмъртието на човека, в способността да събужда към себе си любов.
— Мъртвата плът не може да ходи. Вие все говорите иносказателно, ненаучно.
— Критериите на науките винаги имат временен характер. Има истини не само за един ден.
— Но как тогава да се убедят учените от днешния ден? На нас са ни нужни показания на безпристрастни прибори.
— Добре. Курската гара. Там има фотоавтомат в метрото. Владимир, в един от тези дни се фотографира там, на малка цветна снимка за пропуск. Тази фотография още може да се намери в сградите на адрес:Ленински проспект, четиридесет и две. И у него сигурно има една снимка. Погледнете внимателно. Ще видите всички признаци на мъртвото тяло, даже трупни потъмнявания и петна е зафиксирал автоматът. Но и живот ще видите в очите. Духът на борбата.