— И все пак само Вие сте могли да го спасите, Анастасия. Кажете защо Вие изразходвахте именно за него толкова свои усилия? Защо?
— Не само аз съм причастна към спасяването му. Попитайте тримата московски студенти, защо му наеха със свои пари квартира. Защо, когато той накрая разбра и започна да пише книгата, те, бидейки в сесия, заработвайки по нещо където им падне, нощем набираха на своите компютри неговият текст? Защо? Вие можете да зададете този въпрос на много московчани, които бяха до него в трудни мигове. Отговорът е в тях, а не в мен. Защо Москва, нейните хора го пазеха, помагаха му, вярваха в него? Тя самата, Москва, също пишеше книгата. Аз съм възхитена от този град! И го обикнах! Никакви ръмжащи железни машини и безумни катаклизми, устройвани от технократския свят, никога няма да могат да заличат в душите на живеещите в този град хора възприемането на доброто и любовта. Много хора в този град се стремят към доброто, светлото, към Любовта. През ръмжащите механизми и суетата те чувстват великата й сила и благодат.
— Но, Анастасия, това, което Вие говорите, наистина е невероятно и потресаващо. То не могло да стане от само себе си. Това още веднъж доказва невероятните Ви способности, небивалите възможности на лъча, който Вие владеете. Вие явно сте осветявали с него московчаните, контактуващи с Владимир. Няма да отречете че сте им светили? И всички чудеса сте ги правили Вие.
— Любовта твореше чудесата. А с лъча си аз наистина внимателно докосвах всеки, който общуваше с него. Само мъничко усилвах добротата, Любовта и стремежа към светлината, които бяха у тях. Само усилих това, което те имаха. И книжката беше издадена от Москва. Първият тираж беше малък и книжката беше тъничка. Но хората я купуваха. Тя се изкупуваше бързо. Владимир не е изкривил случилите се в тайгата събития, той честно е изразил изпитаните от него усещания. За много от читателите аз изглеждах умна и добра, а Владимир — глупав и ограничен. Хората, които в своите домове четяха написаното, без да отчитат, че Владимир беше насаме с мен в глухата сибирска тайга. За него тогава всичко беше прекалено необичайно. И не се знае, кой друг би могъл без снаряжение да отиде толкова далеч в тайгата. И как би се държал, ако видеше всичко, което видя той. Владимир честно е описал събитията. А за мнозина започна да изглежда глупав. Ето и Вие задавате този въпрос: «Защо именно той?» И защо така го обичам? Когато пишеше книжката, той много от нещата вече осъзнаваше по друг начин. Той всичко осмисля много бързо. Тези, на които им се е случвало да разговарят с него, не може да не са забелязали това. Но той не се е стремил да украсява себе си, предишния.
Нотите на Вселената
— Анастасия говореше за тебе с топлота, — продължаваше Александър. — Тя знаеше всичко за хората и събитията. Казваше:
— Първият неголям тираж на книжката, написана от Владимир, излезе в Москва и веднага — възхитен отклик, стихове, картини, песни. В книжката се запазиха, благодарение на чистосърдечното изложение, издирените от мен във Вселената съчетания и символи. Те извикваха у хората необичайни, благотворни, всеизцеляващи чувства.
При тези думи на Анастасия, Борис Мойсеевич се засуети, внезапно седна зад масата до палатката. Видях как се опита незабелязано да включи диктофона. Навярно, в гонитбата за някаква важна информация той изобщо престана да обръща внимание на заобикалящите го. Той не предложи на Анастасия да седне, мислеше само за това как по-бързо и повече информация да получи от нея. Вълнувайки се, посивелият учен задаваше въпроси:
— Учените в различни страни на света, със скъпоструващи специални прибори се опитват да уловят необичайните звуци във вселената. Те съществуват. На науката това е известно. Може би засега не всички, само някои. Може би милиардна част. С какъв прибор ги долавяте Вие Анастасия? С какъв прибор може да се произведат отбрани звуци, способни целенасочено да влияят на човешката психика?
— Прибор такъв има отдавна. Неговото име — е Душа човешка. Душевният настрой и чистота приемат или отхвърлят звуците…
— Така, добре. Да допуснем. Успели сте. Успели сте да намерите и отберете от милиардите, най-добрите звуци на вселената, а после и съчетанията им. Но звукът може да се възпроизведе само с помощта на прибор, определен музикален инструмент. Каква е връзката с книгата? Та тя не може да звучи.
— Да, книгата не звучи. Тя служи като нотен лист. Четящият, вътре в себе си неволно произнася четените звуци. Тъй, скритите в текста съчетания, звучат в душата му в неизкривен, първосъздаден вид. Те носят истина, и изцеление. Звучащото в душата, не може никой инструмент да възпроизведе.