Как се бе изплъзнала тази тревога от умственото й подразделение?
Това, което я притесняваше сега, не беше Нагорни, а Капитанът. А ето че се бе приближила до него, или поне до външната изява на това, което той бе станал. Вольова събра силите си. От това, което трябваше да изследва, винаги и призляваше. За нея беше по-лошо, отколкото за другите; отвращението й бе по-силно. Тя беше брезгати, гнуслива.
Истинско чудо бе, че отделението, където спеше Браниган, все още функционираше. То беше много стар модел, стабилно построен. И успяваше все още да поддържа клетките на тялото му в състояние на стаза, макар обвивката да бе набраздена с големи палеолитни пукнатини и през тях се показваше влакнесто метално образувание, подобно на гъбично нашествие. Онова, което бе останало от Браниган, бе съхранено около сърцето му.
Наоколо беше ужасно студено и Вольова скоро започна да трепери. Чакаше я обаче работа. Измъкна от якето си кюретка и с нея взе частица от образуванието за анализ. Като се върнеше в лабораторията, щеше да го атакува с различни антивирусни средства с надеждата да открие кой вирус бе причина за появата на въпросното образувание. От опит знаеше, че това в огромната част от случаите бе безполезно — образуванието притежаваше фантастичната способност да заразява молекулярните средства, с които го изследваше. Не че имаше причина да бърза: температурата, на която се намираше Браниган, бе само няколкостотин миликелвина над абсолютната нула и студът изглежда възпрепятстваше донякъде разпространението му. От друга страна Вольова знаеше, че нито едно човешко същество не се бе връщало към живота след съхранение при такъв студ, но това и се струваше странно несвързано със състоянието на Капитана.
— Отвори файла ми за Капитана и приложи следната информация — обяви тихо в гривната си тя.
Гривната изписка, за да покаже, че е готова за действие.
— Трета проверка на състоянието на капитан Браниган от моето съживяване. Преценка за разпространението на…
Поколеба се, тъй като зле преценената фраза можеше да ядоса триумвир Хегази; не че това я вълнуваше особено. Смееше ли да я нарече "Смесената чума", сега, след като жителите на Йелоустоун й бяха дали име? Може би щеше да бъде неразумно.
— …на болестта — състоянието изглежда непроменено от последния оглед. Навлизането й не е на повече от няколко милиметра. Криогенните функции са все още зелени, по някакво чудо. Но мисля, че трябва да приемем неизбежното разваляне на отделението в някой бъдещ момент…
А когато това станеше, ако не преместеха бързо Капитана в нова камера, щяха да имат един проблем по-малко. Това щеше да сложи край и на неговите собствени проблеми, поне Вольова се надяваше искрено да е така.
— Затвори файла — изрече в гривната си тя. И добави, съжалявайки от все сърце, че не си беше запазила цигара за този момент: — Затопли вътрешността на мозъка на Капитана с петдесет миликелвина.
Опитът й показваше, че това бе минималното увеличение на температурата, което бе необходимо. Не го ли направеха, мозъкът щеше да остане блокиран в заледена стаза. Увеличаха ли повече, болестта щеше да започне да го преобразява бързо според собствения си вкус.
— Капитане? — попита тя. — Чувате ли ме? Аз съм, Иля.
Силвест слезе от кролъра и се запъти обратно към решетката. По време на срещата с Калвин вятърът се бе увеличил забележимо; усещаше как го щипе по бузите и ги дращи с носещата се прах, подобно на милувка на вещица.
— Надявам се, че разговорът беше ползотворен — извика Паскал, като свали маската си, за да надвика вятъра. Тя знаеше всичко за Калвин, макар никога да не бе разговаряла директно с него. — Ти съгласи ли се най-после да се вразумиш?
— Доведи ми Слюка.
В друг случай тя най-вероятно щеше да откаже да изпълни подобна заповед от негова страна; сега просто прие настроението му и се насочи към другия кролър, откъдето не след дълго се появи заедно със Слюка и шепа от другите работници.
— Както разбирам си готов да ни изслушаш?
Слюка застана пред него, вятърът запрати измъкналото се кичурче коса в очилата й. Тя си поемаше периодично въздух от маската, която държеше в едната си ръка; другата бе подпряла на хълбока си.