След като се поуспокои, щракна с пръсти към двама от останалите.
— Започвайте да демонтирате отразяващите гравитометри; вече няма да имаме нужда от тях. — После се обърна към други двама. — Започвайте да действате в задната част на решетката и да събирате инструментите, оставени от дезертьорите на Слюка заедно със записките и прибраните в кутии находки. Когато приключите, ще можете да ме намерите в основата на голямата яма.
— Какво си замислил сега? — попита Паскал като изключи камерата си.
— Мислех, че е очевидно — отвърна Силвест. — Ще видя какво пише на онзи обелиск.
Казъм сити, Йелоустоун, система Епсилон Еридани, 2524 година
Звънът завари Ана Хури точно като си миеше зъбите. Тя излезе от банята с пяна по устните.
— Добро утро, Кейс.
Херметикът се плъзна в апартамента, пътническата му носилка бе украсена с изящна резба и на предната страна имаше миниатюрно тъмно прозорче. В един момент когато светлината бе подходяща, тя успя да различи мъртвешки бледото лице на К. С. Нг зад дебелото три сантиметра зелено стъкло.
— Хей, изглеждаш страхотно — заяви той; гласът му прозвуча дрезгаво иззад решетката за общуване. — Къде мога да се сдобия с това, което ти помага да го постигаш?
— Заслугата е на кафето, Кейс. Повече, отколкото трябва от проклетото нещо.
— Шегувах се — рече Нг. — Изглеждаш като притоплен буламач.
Тя избърса с длан пяната от пастата за зъби от устните си.
— Току-що се събудих, копеле такова.
— Извинения.
Нг успяваше да звучи така, сякаш сутрешното събуждане бе демодиран физически акт, който той отдавна бе отстранил като ненужен апендикс. Което бе напълно възможно: Хури никога не бе имала възможност да разгледа добре човека в закритата носилка. Херметиците бяха една от най-странните касти от епохата след чумата, появила се през последните няколко години. Убедени, че все още имаше остатъци от болестта дори в относителната чистота на Канъпи, те не излизаха никога от своите кутии-носилки, освен ако самото обкръжение не беше херметически изолирано, ограничавайки по този начин значително възможностите си за движение.
Гласът изхриптя отново:
— Извини ме, но за днес сутринта сме предвидили едно убийство, ако не греша. Спомняш ли си онзи Тараски, който опитваме да отстраним от два месеца? Сети ли се? Изключително важно е да си спомниш, тъй като ти си определена да сложиш край на мизерията му.
— Изобщо не си го мисли, Кейс.
— Вече разполагаме с вероятно място на убийството и предполагаемо време за настъпването на смъртта. Е, вече сигурно си олицетворение на съсредоточеността?
Хури си сипа няколко последни капки кафе и постави останалото върху печката да бъде готово за връщането й. Кафето беше единственият й порок; беше го придобила като войник. Номерът беше да изостри до краен предел вниманието и сетивата си, но не до такава степен, че да не може да насочи оръжието без ръката й да трепери.
— Мисля, че намалих количеството на кръвта в кофеиновата си система до приемливо ниво, ако имаш предвид това.
— Тогава нека обсъждаме неща с окончателен характер, поне що се отнася до Тараски.
Нг започна да я информира за последните подробности около убийството. Повечето вече фигурираха в плана, а и тя се бе досетила за някои от нещата въз основа на предишния си опит в убийствата. Тараски щеше да бъде петото й по ред, така че започваше да осъзнава по-големия мащаб на играта. Тя имаше свои правила, които макар и невинаги очевидни се повтаряха при всяко убийство. Вниманието на медиите не ги оставяше на мира, името й се свързваше с кръговете на Шадоуплей все по-често, а Кейс очевидно подготвяше някакви сочни, нелеки мишени за следващите й няколко лова. Ана усещаше, че е на път да се превърне в един от стоте върхови убийци на планетата; щеше да се озове в наистина елитна компания.
— Добре — каза тя. — Под Паметника, площад ниво осем, Западния анекс, един часа. Не би могло да бъде по-лесно.
— Не забравяш ли нещо?
— Вярно. Къде е оръжието за убийството, Кейс?
Нг кимна зад нея.
— Където го е оставила феята на сменящите се зъбки, скъпо момиче.
И тогава той обърна носилката си и се оттегли от стаята, оставяйте след себе си лек аромат на балсам. Хури се намръщи, бавно провря ръка под възглавницата на леглото си. Точно както бе казал Кейс. Когато си легна, там нямаше нищо, но тези неща почти не й правеха впечатление напоследък. Компанията винаги се бе отличавала с мистериозността си.
Скоро бе готова.
Извика кабелно такси от покрива, поставила оръжието за убийството под палтото си. Колата откри оръжието и наличието на импланти в главата й и щеше да откаже да я вземе, ако тя не беше показала идентификацията си Омега Пойнт, намираща се под нокътя на десния й показалец; миниатюрният холографски символ на мишена като че ли затанцува под кератина.