— Паметникът на Осемдесетте — каза Хури.
Силвест слезе до дъното на ямата и тръгна по стъпаловидната й основа, докато стигна до обляния в светлина връх на обелиска. Слюка и един от другите археолози го бяха изоставили, но останалият работник, подпомаган от слугата, бе успял да открие почти метър от обекта, след като отстрани пластовете от каменния саркофаг, за да се добере до умело издялания масивен блок обсидиан, върху който бяха гравирани с точна ръка характерните амарантински графични изображения. Повечето от тях бяха текстове. Археолозите познаваха основите на амарантинския език, но нямаха Розетски камък[4], който да им помогне. Амарантинците бяха осмата мъртва извънземна култура, открита от човечеството в радиус от петдесет светлинни години от Земята, но не съществуваха доказателства, че тези осем цивилизации някога бяха влизали в контакт една с друга. Нито пък Патърн Джъглърите или Шраудърите можеха да помогнат с нещо: така и не бяха успели да открият нещо, поне наподобяващо писменост. Силвест, който се бе свързал и с Джъглърите, и със Шраудърите — или поне с технологията на последните — подобно на всички ценеше това.
Затова пък компютрите бяха успели да проникнат в амарантинския език. Това бе отнело трийсет години съпоставяне на милиони находки, но най-накрая бе изграден последователен модел, който бе в състояние да определи широкия смисъл на повечето надписи. Допълнително предимство бе, че поне към края на тази цивилизация бе съществувал само един амарантински език, който се бе променял изключително бавно; в резултат на това същият модел можеше да превежда надписи, правени в продължение на десетки хиляди години. Разбира се, нюансите в значението бяха съвсем друга работа. Ето тук влизаха в действие човешката интуиция и теория.
Амарантинската писменост обаче не приличаше на нищо от човешкия опит. Всички текстове бяха стереоскопични — състояха се от преплитащи се редове, които трябваше да се слеят в центъра на зрението в мозъчната кора на читателя. Предците на амарантинците наподобявали птици или по-скоро летящи динозаври, но с интелект на лемури. В някакъв момент от тяхното минало очите им се бяха разположили на противоположните страни на черепа и това довело до високообособен двукамерен мозък; всяко полукълбо синтезирало свой ментален модел на света. По-късно те станали ловци и развили бинокулярно зрение, но мисловният им апарат запазил следи от тази ранна фаза на развитие. Повечето находки отразяваха тяхната ментална двойственост и се отличаваха с изразена симетрия по вертикалната ос.
Обелискът не правеше изключение.
Силвест не се нуждаеше от специални очила като своите колеги, за да разчита амарантинските графични изображения: той лесно се приспособяваше на умствено ниво към стереоскопичното изображение, използвайки един от най-полезните алгоритми на Калвин. Но процесът на четене си оставаше мъчителен, тъй като изискваше напрегната концентрация.
— Освети насам — каза той и студентът откачи един от портативните прожектори и го насочи към обелиска.
— Можете ли да го разчетете, сър?
— Опитвам се — отвърна Силвест. — Това не е най-лесното нещо на света, както знаеш. Особено ако не държиш светлината неподвижно.
— Извинете, сър. Правя каквото мога. Но тук е ветровито.
И беше точно така. На всичкото отгоре вятърът скоро щеше да се засили много, прахта във въздуха щеше да се сгъсти дотолкова, че да образува сива пелена. Нямаше да могат да работят дълго при тези условия.
— Аз се извинявам. Ценя помощта ти. — С усещането, че трябва да каже още нещо, той добави: — И ти благодаря, че избра да останеш с мен, вместо да тръгнеш със Слюка.
— Не беше трудно, сър. Съвсем не всички сред нас са готови да отрежат идеите ви.
Силвест вдигна поглед от обелиска.
— Всичките идеи ли имаш предвид?
— Поне приемаме, че трябва да бъдат изследвани. Все пак в интерес на колонията е да разбере какво се е случило.
— За Събитието ли говориш?
Студентът кимна.
— Ако наистина е било причинено от амарантинците и ако наистина съвпада с момента, когато осъществяват космическите си полети… тогава интересът към него не би трябвало да бъде единствено от научно естество.
4
Камък с надписи на три езика, в това число древноегипетски и гръцки, открит близо до Розета, край р. Нил, благодарение на който по-късно е било разчетено йероглифното египетско писмо — Б. пр.