— Добър въпрос — отговори Вольова. Нещо я притесняваше и то не се обясняваше само с разговора. — Причината да се движим към Йелоустоун е…
— Да?
— Саджаки мисли, че там има човек, който може да ти помогне.
Капитанът се замисли над тези думи. На гривната си тя имаше карта на мозъка му: виждаше как цветовете пробягват през него като смесили се на бойното поле армии.
— Този човек трябва да е Калвин Силвест — заяви Капитанът.
— Калвин Силвест е мъртъв.
— Тогава другият — Дан Силвест. Него ли търси Саджаки?
— Не виждам кой друг може да е.
— Той няма да се съгласи лесно. Този човек не си губи времето. — Настъпи мълчание; колебанията в квантовата температура го караха да изпада отново в подсъзнателно състояние. — Саджаки трябва да е наясно с това — додаде той, след като съзнанието му се върна.
— Убедена съм, че Саджаки е обмислил всички възможности — отвърна Вольова по начин, показващ, че е убедена във всичко друго, но не и в това.
Трябваше обаче да внимава, когато говори срещу другия триумвир. Саджаки бе най-близкият адютант на Капитана — дружбата им беше много стара, много отпреди тя самата да се присъедини към екипажа. Доколкото й бе известно, никой друг, в това число Саджаки, не разговаряше с Капитана, нито дори знаеше, че има начин да го направи. Нямаше смисъл обаче да поема глупави рискове, дори да знаеше, че на паметта на Капитана не може да се разчита.
— Нещо те притеснява, Иля. Винаги си ми се доверявала. За Силвест ли става дума?
— Има по местен характер.
— Значи става дума за нещо, което се намира на борда на кораба?
Вольова знаеше, че никога няма да свикне напълно с посещенията си при Капитана, но през последните седмици към тях бе започнал да се добавя нюанс на нормалност. Сякаш посещенията на замразен в криокамера труп, заразен с поглъщаща всичко чума, чието действие бе временно забавено, но носеше същата потенциална опасност, бе просто един от неприятните, но необходими елементи в живота; нещо, което всеки трябваше да прави от време на време. Сега обаче тя се готвеше да измести отношенията им крачка напред, да пренебрегне същия риск, заради който се бе въздържала да изрази опасенията си за Саджаки.
— Става въпрос за оръжейната — промълви тя. — Нали си спомняте? Помещението, от което може да се контролира скривалището за оръжието.
— Така ми се струва. Та какво за него?
— Ами, обучавах един новобранец да стане Офицер на оръжейната, да я поеме в свои ръце и да осъществява връзката със скривалището за оръжието посредством нервни импланти.
— Кой беше този новобранец?
— Някакъв човек на име Борис Нагорни. Не, никога не сте го виждали — той дойде в кораба неотдавна и аз се стараех да го държа по-далече от останалите, когато можех. Никога не бих го довела тук поради очевидни причини. — По-точно, тъй като заразната болест на Капитана можеше да проникне в имплантите на Нагорни, ако позволеше двамата да се доближат прекалено много. Вольова въздъхна. Ето че стигна до най-трудния момент в своята изповед. — Нагорни винаги е бил леко нестабилен, Капитане. В много отношения един пограничен психопат щеше да ми бъде по-полезен от напълно нормален човек… поне така си мислех тогава. Но явно подцених психозата на Нагорни.
— Състоянието му влоши ли се?
— Това започна малко след като му поставих имплантите и му позволих да влезе в оръжейната. Той започна да се оплаква от кошмари. Много лоши кошмари.
— Какъв лош късмет е имал горкият човек.
Вольова разбираше. На фона на това, което бе преживял и което продължаваше да преживява Капитанът, кошмарите на повечето хора изглеждаха като несъществени трудности. Не беше ясно дали изпитва болка, но какво беше болката пред мисълта, че нещо неизразимо чуждо те яде жив и същевременно те трансформира?
— Не мога да проумея какво точно представляваха тези кошмари — продължи тя. — Знам само, че за Нагорни, в чиято глава и преди се въртяха предостатъчно за повечето от нас ужасии, това се оказа прекалено.
— И ти какво направи?
— Смених всичко — цялата система за връзка в оръжейната, дори имплантите в главата му. Нищо не помогна. Кошмарите продължиха.
— Сигурна ли си, че бяха свързани по някакъв начин с оръжейната?