— Имах своите подозрения — рече Силвест.
Беше много уморен, но свършената през тази нощ работа и поетият риск определено си заслужаваха. Изравянето на втория метър на обелиска им бе отнело много повече време от първия, а на моменти бурята им бе напомняла за воя на цял ескадрон зли духове, предвещаващи смърт. Но както бе ставало и преди, и със сигурност щеше да става и занапред, бурята така и не достигна предвещаваната от Кювие сила. Най-лошото вече бе отминало и макар огърлици от прах все още да се виеха по небето като тъмни банери, розовата зора започваше да гони нощта. Очевидно, въпреки всичко бяха отървали кожата.
— Но това не променя нищо — продължи Паскал. — Винаги сме знаели, че са разбирали от астрономия; това показва само, че в даден момент са открили хелиоцентричния модел на Вселената.
— То показва повече от това — отвърна внимателно Силвест. — Не всички от тези планети са видими за невъоръженото око, дори като имам предвид физиологията на амарантинците.
— Значи са използвали телескопи.
— До съвсем неотдавна ги описваше като извънземни, намиращи се в каменната ера на своето развитие. А сега си готова да приемеш, че са знаели как да правят телескопи.
Стори му се, че журналистката се усмихна; трудно можеше да се забележи обаче през дихателната й маска. Тя вдигна глава към небето. Нещо бе пресякло разстоянието между синорите. Под прахта се движеше ярък делтоид.
— Мисля, че идва някой — каза тя.
Изкачиха бързо стълбата и когато стигнаха върха й, бяха задъхани. Макар вятърът вече да не бе така силен, както преди няколко часа, все още беше истинско мъчение да се движиш изправен. Мястото на разкопките беше в пълен безпорядък, със съборени и счупени гравитометри, с пръснат на всички страни инструментариум.
Летателният апарат кръжеше над тях; Силвест разпозна незабавно, че е от Кювие — Мантел не притежаваше нищо толкова голямо. Летателните апарати на Ризургам бяха ограничен брой, макар да бяха единственото средство за прекосяване на разстояния, по-големи от няколкостотин километра. Всички съществуващи сега летателни машини бяха произведени от местни суровини в ранните дни от съществуването на колонията. Но слугите-конструктори бяха унищожени или откраднати по време на бунта и в резултат оставените от тях летателни апарати бяха несравнимо ценни за нея. Те се регенерираха сами, ако преживееха дребна злополука, и не се нуждаеха от поддръжка, но можеха да бъдат унищожени в резултат на саботаж или безразсъдство. С годините запасите от летателни апарати на колонията бяха намалявали постоянно.
Очите го заболяха от взирането в делтоида. Долната част на крилото му беше осеяна с хиляди топлинни елементи, нажежени до бяло; издигането се осъществяваше на термална основа. Контрастът беше прекалено голям за алгоритмите на Калвин.
— Кои са? — попита един от студентите.
— Ще ми се да знаех — отговори той.
Фактът, че самолетът идваше от Кювие, изобщо не го развеселяваше. Видя го как се снижи и се приземи. От него са разгъна стълбичка, по която заслизаха някакви фигури. Очите му превключиха към инфрачервено — сега виждаше ясно фигурите, които вървяха към него. Бяха облечени в черно, с дихателни маски, шлемове и меки ризници като изплетени от ремъци, носещи отличителните символи на Администрацията: най-близкото до милиция, с което разполагаше колонията. И носеха дълги, заплашително изглеждащи пушки с фенерче под всяка цев.
— Работата не изглежда добра — обади се Паскал.
Взводът спря на няколко метра от тях.
— Доктор Силвест? — извика глас, отслабен от все още доста силния вятър. — Сър, страхувам се, че нося лоша вест.
Не беше очаквал друго.
— Каква?
— Другият кролър, сър, онзи, който тръгна по-рано тази нощ.
— И какво?
— Така и не са стигнали до Мантел, сър. Намерихме ги.
— Слюка?
— Всички са мъртви, сър. — Под тежката дихателна маска на Администрацията човекът приличаше на слонско божество. — Съжалявам. Имате късмет, че не сте опитали да се върнете всички едновременно.
— Това е нещо повече от късмет — отвърна Силвест.
— Сър? Има още нещо. — Гвардеецът стисна по-здраво пушката си, като по-скоро подчерта присъствието й, отколкото я насочи към него. — Вие сте арестуван, сър.
Хриптящият глас на К. С. Нг жужеше в кабината на кабелното такси като хваната в капан оса.
— Развила си вкус към него, а? Към красивия ни град имам предвид.
— Ти пък какво ли знаеш? — каза Хури. — Искам да кажа, кога за последен път си излизал от проклетата кутия, Кейс? Със сигурност не е било скоро.