Хури можеше да каже съвсем точно кога се бе присъединила към Шадоуплей. Това бе станало в деня, в който бе съживена по време на движение в орбитата на Йелоустоун, при полет, направен по нареждане на Ледените просяци. Макар в близост до Края на небето да нямаше Ледени просяци, тя бе чувала за тях и знаеше нещичко за техните функции. Това бе доброволна религиозна организация, посветила се да помага на претърпелите травма при прекосяването на междузвездното пространство, например амнезия при съживяването, разпространен страничен ефект на специалния възстановяващ сън.
Това само по себе си беше много лоша новина. Може би амнезията й беше толкова дълбока, че бе изтрила години от предишния й живот; Хури обаче не си спомняше дори да е тръгвала на междузвездно пътуване. Последните й спомени всъщност бяха съвсем конкретни. Намираше се в медицинска палатка на повърхността на Края на небето, легнала в едно легло до съпруга си Фазил. И двамата бяха ранени по време на престрелка; макар и да не вещаеха опасност за живота, беше най-добре раните им да се лекуват в някоя от орбиталните болници. Беше дошъл един санитар, за да ги подготви за краткото им потопяване във възстановителния сън. Щяха да ги охладят, да ги пренесат в орбита със совалка, след това да ги съхраняват в криогенно отделение, докато болницата бъде в състояние да им осигури необходимата хирургическа намеса. Процесът можеше да отнеме месеци, но, както ги увери с усмивка санитарят, най-вероятно беше войната да продължава още и когато оздравееха, щяха да поемат отново военната си повинност. Хури и Фазил повярваха на санитаря. Все пак и двамата бяха професионални войници.
По-късно я съживиха. Но вместо в реанимацията на орбиталната болница, тя се намираше сред Ледени просяци с йелоустоунски акцент. Обясниха й, че няма амнезия. Нито в процеса на приспиване бе получила нежелани странични ефекти. Положението й беше значително по-лошо от това.
Беше допусната "чиновническа" грешка, както предпочете да се изрази един от Просяците. Беше станала около Края на небето, след като криогенното отделение било улучено от ракета. Хури и Фазил бяха сред малцината щастливци, които не бяха убити, но в резултат на нападението беше изчезнала цялата информация, съхранявана там. Местните жители бяха направили всичко, зависещо от тях, за да идентифицират замразените хора, но неизбежно бяха допуснати грешки. Колкото до Хури, тя бе объркана с една демаршистка наблюдателка, отишла в Края на небето, за да изследва войната, и която била готова да се прибере у дома в Йелоустоун, когато станала жертва на въпросната ракетна атака. Хури била незабавно оперирана и след това качена на космически кораб, който трябвало да излети веднага. За нещастие не бяха допуснали същата грешка с Фазил. Докато спящата Хури пътувала към отстоящия на светлинни години Епсилон Еридани, Фазил бе остарявал, с по една година за всяка от нейните. Разбира се, казаха Просяците, грешката била открита бързо… но тогава вече било прекалено късно. Не се очаквало друг кораб да тръгне по същия маршрут през близките десетилетия. И дори ако Хури се бе върнала незабавно на Края на небето (което също бе невъзможно, както показваха предвидените маршрути на паркираните около Йелоустоун космически кораби), щяха да минат почти четирийсет години, преди да се видят отново с Фазил. И през повечето време той нямаше да има представа, че тя се прибира вкъщи; т. е. нямаше нищо, което да го възпре да опита да събере някак си счупените парчета на своя живот, да се ожени отново, да му се родят деца и може би дори внуци, преди тя да успее да се върне — призрак от минал живот, за който той може би вече бе почти напълно забравил. Стига, разбира се, да не го бяха убили веднага след поемането на военните му задължения.