До момента, когато Просякът й обясни положението, Хури никога не се бе замисляла колко е бавна светлината. Нищо друго във Вселената не се движеше по-бързо… но, както се убеди сега, това бе нищо в сравнение със скоростта, необходима за спасяването на любовта им. В мига на жестокото просветление тя осъзна, че това е всъщност основата на строежа на Вселената, нейните физически закони, които се бяха обединили, за да я доведат до този момент на ужас и загуба. Щеше да бъде толкова по-лесно, безкрайно по-лесно, ако знаеше, че е умрял. Вместо това, сега между тях стоеше ужасяващата бездна на раздялата, както във времето, така и в пространството. Гневът й достигна такива размери и острота, че трябваше да му намери някакъв отдушник, иначе щеше да я убие.
По-късно същия ден, когато дойде онзи човек, за да й предложи работа като наемен убиец, изведнъж откри, че е изненадващо лесно да приеме.
Името на човека беше Танър Мирабел; и той като нея беше бивш войник от Края на небето. Беше нещо като откривател на таланти за потенциални нови убийци. Информационната му мрежа бе получила данни за уменията й като войник веднага щом бе размразена. Мирабел й осигури бизнес контакт — някой си мистър Нг, виден херметик. Незабавно последва интервю с Нг, след това поредица от психометрични тестове. Оказа се, че убийците трябва да бъдат едни от психически най-здравите хора, с най-развит аналитичен ум на планетата. Те трябваше да знаят точно в кои случаи едно убийство е позволено и в кои преминава мъглявите граници на закона.
Тя издържа с лекота всички тестове.
Имаше и друг тип изпитания. Сключващите договори понякога поставяха в контракта изискването да бъдат екзекутирани по почти чудотворен начин като същевременно се надяваха никога да не се стигне до това, защото се мислеха за достатъчно умни, за да надхитрят професионалния убиец, дори в продължение на седмици или месеци. Хури трябваше да се научи да се запознава с лекота с всевъзможните оръжия и се оказа, че притежава в това отношение талант, за който никога не бе подозирала.
Но и никога не беше виждала нещо подобно на това, което бе оставила под възглавницата й феята на сменящите се зъбки.
Беше й необходима само около минута, за да разбере как се сглобява оръжието. То имаше форма на снайпер с невероятно дебела перфорирана цев. Пълнителят съдържаше подобни на стрелички куршуми: черни риби меч. Около върха на всеки куршум се виждаше миниатюрен символ — холографски образ на череп с две пресечени кости. Този факт я учуди; никога досега не бе използвала отрова срещу някоя от своите мишени.
И каква беше тази работа с Паметника?
— Кейс — обади се Хури. — Има още едно нещо…
Но тогава колата се устреми надолу по улицата и хората върху рикшите трябваше да започнат да въртят диво педалите, за да избегнат инцидента. Щом видя цената на таксата за преминаване през улицата, тя прокара кутрето си по отвора на своя кредит, за да се възползва от секретната сметка, чиито следи не можеха да бъдат свързани с Омега Пойнт. Това бе изключително важно, тъй като всяка мишена със здрави връзки можеше лесно да проследи движенията на своя убиец посредством "вълничките", които оставяше във финансовите системи на планетата. Трябваше да се използват всевъзможни средства за прикритие и заблуда на противника.
Хури избута назад люка и изскочи навън. Както винаги, тук долу ръмеше. "Вътрешен дъжд", така го наричаха. Характерната миризма на Мълч я удари веднага в носа: това бе смесица от миризма на канализация и пот, готвено с подправки, озон и пушек. Шумът също бе неизбежен. Непрестанното дрънчене на рикши и звънът на техните камбанки и клаксони създаваше непрекъснат гръмък фон, подправен с виковете на уличните търговци и затворените в клетки животни, с песните на певците и холограмните изображения на най-различни езици, в това число съвременен нортски и каназки.
Тя си сложи шапка с широка периферия и закопча вдигнатата яка на дългото си до коленете палто. Кабелната кола се издигна и сграбчи един поклащащ се кабел. Скоро се изгуби сред другите точици, които се полюшваха под кафявите дълбини на покритото под купола небе.
— Е, Кейс — рече тя. — Твой ред е.
Сега гласът му премина през черепа й.
— Довери ми се. Имам много хубаво усещане за този случай.
Иля Вольова смяташе, че съветът на Капитана бе наистина превъзходен. Действително единственото решение на случая бе да убие Нагорни. А Нагорни бе улеснил задачата й безмерно, като пръв направи опит да я убие; така я бе спасил от евентуални морални съображения.
Беше се случило преди няколко корабни месеца и след това тя бе отлагала работата, която й предстоеше сега. Но съвсем скоро корабът щеше да пристигне в Йелоустоун и останалите щяха да се събудят от продължителния си сън. А ако това станеше преди да е приключила с Нагорни, нямаше как да поддържа лъжата, че бе умрял по време на съня поради дефект в някоя от функциите на неговия ковчег.