Сега трябваше да събере сили и да действа. Иля седеше безмълвно в своята лаборатория и опитваше да си наложи да извърши това, което трябва. Жилището на Вольова не беше голямо по стандартите на "Носталгия по безкрая"; ако желаеше можеше да живее в толкова стаи, колкото се побираха в огромна двуетажна къща. Но какъв смисъл имаше това? Почти цялото й време бе посветено на оръжейните системи. Когато спеше, сънуваше оръжейни системи. Позволяваше си малкото лукс, който имаше време да използва — "да се наслади" би било прекалено силно определение — и разполагаше с достатъчно пространство за нуждите си. Имаше легло и някои мебели с утилитарен дизайн, въпреки че корабът можеше да й осигури всеки стил, който бе в състояние да си представи. Разполагаше с малко съседно помещение, където се намираше лабораторията; единствено тук се забелязваше щедро внимание към детайлите. В лабораторията тя опитваше да създаде лекарство за Капитана; не желаеше да споделя прекалено оригиналните си идеи с другите от екипажа, за да не събужда напразно надеждите им.
Именно тук съхраняваше главата на Нагорни, откакто го бе убила.
Тя беше замразена, разбира се; беше поставена в космически шлем със стар дизайн, който бе преминал към криозапазващ режим на работа в мига, в който установи, че обитателят му вече не е жив. Вольова беше чувала за шлемове с остри като бръснач мембрани, вградени във вратната им част, които бързо и безупречно отделят главата от тялото при нежелани обстоятелства… но този не беше от тях.
Нагорни обаче бе умрял по интересен начин.
Вольова бе събудила Капитана и му беше обяснила цялата ситуация с него: как той като че ли си бе изгубил ума в резултат на нейните експерименти. Беше споделила с Капитана проблемите си около свързването му със системите на оръжейната чрез имплантите, които бе поставила в главата му. Бе споменала дори факта, че го притесняваха натрапчиви кошмари преди да премине бързо към опита му да я нападне, последван от изчезването му някъде на кораба. Капитанът не се бе спрял върху кошмарите и тогава Вольова се зарадва, тъй като не й се искаше да ги обсъжда, още по-малко да анализира съдържанието им.
След това обаче откри, че й е много по-трудно да не обръща внимание на този момент. Проблемът идваше оттам, че това не бяха случайни кошмари. Не, доколкото бе успяла да установи, кошмарите на Нагорни бяха изключително подробни и повтарящи се. И в по-голямата си част бяха свързани с някаква същност, наречена Сън Стийлър[6]. Както изглежда Сън Стийлър беше личният мъчител на Нагорни. Не беше съвсем ясно как се бе проявил пред него, но без сянка на съмнение това видение явно носеше със себе си извънредно зла сила. Беше съзряла нещо от това в скиците, които бе намерила преди в жилището на Нагорни: трескаво надраскани с молив образи на отвратителни, подобни на птици същества, с празни очни орбити и оголени скелети. Ако това бе поглед към лудостта на Нагорни, как можеше да се обясни връзката между фантазиите му със сеансите в оръжейната? Какъв неподозиран пропуск от нейна страна бе причина за преминаването на енергийния поток в тази част от човешкия мозък, където се зараждаха ужасите? Сега, от позицията на времето, й беше ясно, че бе действала прекалено прибързано, прекалено твърдо. Но пък тя просто бе следвала указанията на Саджаки за привеждането на оръжейната в състояние на пълна готовност.
И така, Нагорни не бе издържал и се бе скрил в корабните развъдници, които не се контролираха от системите. Препоръката на Капитана да го хване и да го убие съвпадаше с това, което й казваха собствените инстинкти. Бяха й нужни обаче доста дни, през които тя разположи цели мрежи от сензори из десетки коридори, с надеждата да получи чрез тях някакви насоки за местонахождението на Нагорни. Цялата тази работа започваше да изглежда безнадеждна. Нагорни щеше да бъде още жив и на свобода, когато корабът пристигнеше в системата Йелоустоун и другите членове на екипажа се събудеха…
И тогава той бе допуснал две грешки — последен плод на лудостта му. Първата бе, че нахлу в жилището й и надраска на стената му послание със собствената си артериална кръв. Посланието бе съвсем просто. Можеше да се досети предварително кои щяха да бъдат двете думи, които щеше да й напише Нагорни.