СЪН СТИЙЛЪР.
А после, очевидно приключвайки със способността си да разсъждава, бе откраднал космическия й шлем, без да вземе останалата част от костюма. Нахлуването бе привлякло Вольова към кабината и макар да бе взела предпазни мерки, Нагорни пак успя да я атакува изневиделица. Измъкна неусетно пистолета й и я помъкна насила по един дълъг коридор към най-близката асансьорна шахта. Вольова опита да се съпротивлява, но той притежаваше типичната за психопата сила и я държеше като със стоманени клещи. Тя реши, че ще има възможност да избяга, когато Нагорни я отведе там, където си бе наумил, след пристигането на асансьора.
Той обаче нямаше намерение да чака асансьора. С оръжието й отвори вратата му и, без особени церемонии, дори без да й каже "довиждане", я блъсна в зейналата дупка.
Но това бе ужасна грешка.
Шахтата пресичаше кораба от горе до долу; предстояха й няколко километра падане преди да стигне дъното. И в продължение на няколкото мига, през които сърцето й престана да бие, тя си помисли, че точно това щеше и да стане. Щеше да пада, докато се удари в дъното… и не беше от значение дали това щеше да стане за няколко секунди или почти цяла минута. Стените на шахтата бяха прозрачни и абсолютно гладки, следователно нямаше никакъв начин да забави или спре напълно падането.
Щеше да умре.
Тогава — с безстрастие, което по-късно я шокира — част от ума й направи светкавичен преглед на проблема. Беше се видяла, но не падаща през кораба, а неподвижна: плуваща в пространството в абсолютен покой спрямо звездите. Това, което се движеше, бе корабът — той се носеше стремително нагоре около нея. Сега тя не се движеше изобщо, не ускоряваше скоростта на падането си; единственото, което караше кораба да се ускорява, бе двигателят му.
Който тя контролираше от гривната си.
Вольова нямаше време да размишлява над подробностите. В мозъка й се бе оформила — експлодирала — идея и тя знаеше, че или трябва да я осъществи незабавно, или да приеме съдбата си. Можеше да спре падането си, привидното си падане, като даде заден ход на кораба за толкова време, колкото й е необходимо. Беше падала вероятно десетина секунди, докато мозъкът й обработи това. В такъв случай десет секунди обратен ход ли трябваше да даде? Маневрата нямаше да навреди на другите от екипажа, намиращи се в безопасните пашкули на камерите за сън. Нямаше да навреди и на нея самата — просто щеше да види как бясно препускащите стени на шахтата ще забавят значително скоростта си.
Нагорни обаче не беше толкова добре защитен.
Не беше лесно — свистенето на въздуха почти заглушаваше гласа й, докато даваше, крещейки, съответните команди в гривната си. Изминаха изпълнени с агония мигове, преди корабът да реагира.
И тогава той промени вярно движението си според нейните указания.
По-късно откри Нагорни. По принцип тази операция не би трябвало да бъде фатална и за него. Вольова обаче не беше свалила скоростта до нула отведнъж. Беше го постигнала по метода на опитите и грешките и при всеки импулс Нагорни бе отхвърлян между пода и тавана.
Тя също беше ранена; ударите в стените на шахтата при падането бяха счупили единия й крак, но той вече беше здрав, а от болката бе останал само мъгляв спомен. Помнеше, че използва лазерната кюретка, за да отдели главата на Нагорни; знаеше, че трябва да я отвори, за да се добере до имплантите в мозъка му. Тези импланти бяха деликатни и тъй като бяха преминали през множество сложни процеси на междинен молекулярен растеж, нямаше да й бъде приятно, ако трябваше да бъдат дублирани.
А сега бе дошъл моментът да ги извади.
Измъкна главата от шлема и я потопи в течен азот. След това сложи на ръцете си чифт ръкавици, окачени над работната маса. Миниатюрните, лъскави медицински инструменти забръмчаха и се доближиха до черепа, готови да го нарежат на части, които след това щяха да се съберат отново с невероятна точност. Преди да сглоби черепа, Вольова щеше да вкара импланти-заместители, така че, ако главата някога бъде изследвана, да не разберат, че оттам е вадено нещо. Освен това трябваше да бъде свързана отново с тялото, но нямаше причина да се тревожи особено за това. Когато откриеха какво се е случило с Нагорни — т. е. това, което тя щеше да ги убеди, че се е случило с него — другите нямаше да се разбързат да го изследват с подробности. Суджик вероятно щеше да създаде проблеми — тя беше любовница на Нагорни, но полудяването му сложи край на тази връзка.
Иля Вольова просто щеше да прекоси моста, когато стигне до него.
А сега, докато бърникаше в главата на Нагорни, за да вземе това, което беше нейно, за първи път се замисли кой щеше да заеме неговото място.