Със сигурност не някой, който се намираше в момента на кораба.
Но може би в Йелоустоун щеше да намери друг новобранец.
— Кейс, става ли топло?
Гласът прозвуча размътено и треперливо над масата на сградата над нея.
— Много топло, направо нажежено до бяло, скъпо момиче. Само се дръж и внимавай да не изгубиш отровните стрелички.
— Да, във връзка с тях, Кейс, исках…
Хури се наклони встрани, тъй като покрай тях минаха трима Нови Комузо; главите им бяха скрити в подобни на кошници ракитови шлемове. Шакухачита или бамбукови флейти, разсичаха въздуха пред тях като жезли на мажоретки, разпръсвайки група маймуни капуцини, които се скриха из сенките.
— Имах предвид — продължи тя, — защо да не използваме още някакво средство, за да се подсигурим?
— Работата е гарантирана — отвърна Нг. — Токсинът е разработен специално съобразно биохимията на Тараски. Улучи с него който и да е друг на планетата и резултатът ще бъде само неприятна пробивна рана.
— Дори ако улуча двойника на Тараски?
— Мислиш ли, че може да стане така?
— Просто питам.
Кейс й се стори необичайно напрегнат.
— А и ако Тараски има клонинг и убием него по погрешка, това ще бъде проблем на Тараски, не наш. Всичко това е като дребния шрифт. Човек трябва да го прочита от време на време.
— Когато ме обземе екзистенциална скука, може и да го опитам — отговори Хури.
В този момент тя настръхна, защото внезапно усети разликата. Нг мълчеше и вместо гласа му се чуваше ясен пулсиращ тон. Беше тих и злокобен, като ехолокационния пулс на хищник. Беше чувала този тон десетина пъти през последните шест месеца, всеки път сигнализиращ близостта й до мишената. Това означаваше, че Тараски не беше на повече от петстотин метра. Това означаваше, че се намира в самия Паметник.
Сега движенията на играта се превръщаха в обществена собственост. Тараски явно го знаеше, тъй като същото устройство, имплантирано в сигурна клиника в Балдахина — генерираше подобни пулсации в неговата глава. Различните медийни мрежи в Казъм сити, които се концентрираха върху Шадоуплей, в този момент разпращаха екипите си до мястото на събитието. Някои късметлии сигурно вече се намираха в района.
Пътят долу бе напукан от пропадания на земни пластове, тъй като се намираше в опасна близост до пропастта. Първоначално под него бе имало подземен търговски комплекс, но долните нива се бяха наводнили и пропадналите алеи се бяха появили изпод водата с цвят на карамел. Пирамидалният Паметник се издигаше доста над пътя и наводнения площад благодарение на една по-малка, обърната пирамида, забита дълбоко в каменните основи. Към структурата имаше само един вход. Това означаваше, че Тараски все едно вече беше мъртъв, стига да го хванеше вътре. Но за да стигне до него, трябваше първо да прекоси моста, минаващ над площада, и това нямаше да убегне на намиращия се в Паметника човек. Какви ли първични мисли се рееха из главата му в момента? В сънищата си често се бе озовавала в полуизоставен град, гонена от неуловим преследвач, но Тараски преживяваше този ужас в действителност. Хури помнеше, че в тези сънища на преследвача никога не му се налагаше да се движи бързо. Това бе част от най-неприятното нещо на преживяването. Тя тичаше отчаяно, като през гъст въздух с натежали крака, а бавното движение на преследвача бе резултат от безкрайно търпение и мъдрост.
Пулсирането се ускори, щом прекоси моста; настилката под краката й беше мокра и мръсна. От време на време то се забавяше или се ускоряваше отново, доказателство, че Тараски се движеше из Паметника. Но вече нямаше почти никакъв шанс да се измъкне. Можеше да уреди да го вземат от покрива на Паметника, но ако използваше въздушен транспорт, щеше да наруши споразумението от договора. А срамът, който щеше да го преследва след това из луксозните гостни на Балдахина, вероятно щеше да бъде по-лош, отколкото да бъде убит.
Тя влезе в преддверието, което се намираше в поддържащата Паметника пирамида. Вътре беше тъмно и й трябваше малко време, докато очите й привикнат с мрака. Измъкна пистолета с отровните стрелички от джоба на палтото си и провери изхода, тъй като бе възможно Тараски да възнамерява да се измъкне тайно. Не се изненада като не го видя; преддверието беше почти празно, оплячкосано от крадци. Дъждът барабанеше върху метал. Тя вдигна поглед; от тавана, на медни кабели, висяха ръждясали, повредени скулптури. Няколко бяха паднали върху мраморната тераса; при удара крилата на металните птици се бяха забили в земята. Събралата се прах се белееше като хоросан между каменните им пера.