— Мислиш, че съм донесъл записа му на Ризургам?
— Не; фактите сочат, че се е загубил много преди това. Всъщност последния път, когато определено е присъствал в системата, е било един век преди потеглянето на експедицията за Ризургам.
— Според мен се лъжеш. Провери по-внимателно документацията и ще видиш, че алфата е преместена в някакво орбитално хранилище в края на двайсет и четвърти век. Институтът промени местонахождението си трийсет години по-късно, така че тогава той също е бил преместен. После, някъде през трийсет и девета или четирийсета, Институтът е атакуван от къщата "Рейвич". И те отнасят същината на информацията.
— Не — отговори Паскал. — Изключих тези примери. Наясно съм, че през 2390 година около десет до осемнайсет байта от нещо са преместени в орбита от института "Силвест" и същото количество е преместено другаде трийсет и седем години по-късно. Не е задължително обаче тези десет до осемнайсет байта да са Калвин. Напълно е възможно да става дума за десет до осемнайсет байта метафизична поезия.
— Което не доказва нищо.
Тя му подаде компютърния си бележник.
— Така е, но определено изглежда подозрително. Защо алфата изчезва горе-долу по времето, когато си отишъл да се срещнеш с Шраудърите, ако двете събития не са свързани?
— Искаш да кажеш, че аз имам нещо общо с това?
— Последвалото преместване на информация би могло да бъде фалшифицирано само от някой вътре в организацията "Силвест". Ти си очевидният заподозрян.
— Не е зле да бъде намерен и мотив за това.
— О, не се притеснявай по този повод — възкликна Паскал и върна компютърния бележник в скута си. — Със сигурност ще се сетя поне за един.
Три дни след като плъхът-разсилен я предупреди за пробуждането на екипажа, Вольова се чувстваше достатъчно подготвена да се срещне с тях. Никога не бе очаквала с особено нетърпение това, тъй като, макар да не изпитваше неприязън към човешката компания, никога не бе имала проблеми с приспособяването към самотата. Но сега нещата бяха по-лоши. Нагорни беше мъртъв и другите вече несъмнено бяха установили този факт.
Ако не се смятаха плъховете и като се изключеше Нагорни, корабът носеше шестима членове на екипажа. Петима, ако не включваха Капитана. И защо да го включват, след като не беше в състояние да действа съзнателно, нито дори да общува? Вече почти не се и надяваше, че щеше да се оправи. Във всяко друго отношение реалният център на властта на кораба беше Триумвиратът. В него влизаха Юуджи Саджаки, Абдул Хегази и, разбира се, тя самата. Под Триумвирата в момента се намираха само двама членове на екипажа с еднакъв ранг. Те се казваха Кджарвал и Суджик — химерици[7], присъединили се неотдавна към останалите. Най-ниският ранг беше на Офицера на оръжейната, ролята, с която Нагорни не бе успял да се справи. И тъй като сега той бе мъртъв, мястото бе, така да се каже, вакантно.
През активните си периоди, другите членове на екипажа обикновено стояха в определени участъци на кораба, като оставяха останалото на Вольова и нейните машини. Беше сутрин по корабно време; тук, в горните нива, обитавани от екипажа, светлините следваха някакъв денонощен режим, разделен на двайсет и четири часа. Тя влезе първо в помещението на приспаните; то беше празно; всички камери-ковчези с изключение на една бяха отворени. Тя, разбира се, беше на Нагорни. След като прикрепи обратно главата, Вольова бе преместила тялото обратно в камерата и го бе охладила. След това бе предизвикала повреда в устройството на ковчега на Нагорни и в резултат температурата се бе покачила и тялото се бе затоплило. Той беше вече мъртъв, но само опитен лекар-патолог можеше да установи това. Очевидно никой от екипажа не бе пожелал да го огледа отблизо.
Сети се отново за Суджик. Двамата с Нагорни бяха близки известно време. Не трябваше да я подценява.
Вольова излезе от помещението с камерите за спане, изследва още няколко вероятни места за среща и се озова в края на една от горите. След като походи из гъсталаци от мъртва растителност, тя се озова на място, където ултравиолетовите лампи все още работеха. Приближи се до една полянка и заслиза неуверено по грубото дървено стълбище, водещо към нея. Полянката беше наистина идилична, особено сега, когато гората бе лишена от живот. Снопове жълта слънчева светлина се провираха през клоните на палмите. В далечината се чуваше шум от водопад, чиито води се изливаха в лагуна със стръмни брегове. Папагали прелитаха от време на време от клон на клон или крещяха дрезгаво.
7
Химерик — организъм с генетично променени тъкани, образуван от сливането на два ембриона в ранен стадий на развитие при ашладисване, мутиране и т. н. — Б. пр.