Трудно беше да си спомни колко бе чакал през въпросния ден, когато търпението му най-сетне бе възнаградено. Ставаше му все по-трудно да съсредоточава напълно вниманието си върху това, което правеше Ласкай. Беше равносилно на усилието да се взираш напрегнато в поредица от абстрактни картини — концентрацията на човек неизбежно започва да отслабва, колкото и да опитва да я поддържа. Ласкай се бе заел с шестата или седмата си безнадеждна тебеширена мандала за деня, на която се бе посветил изцяло, както на всеки знак, който чертаеше.
И тогава, без предупреждение, се бе обърнал към Силвест с думите:
— Джъглърите предлагат ключа, докторе. — Силвест бе прекалено шокиран, за да го прекъсне. — Обясниха ми го — продължи Ласкай. — Докато бях в Пространството на откровенията.
Силвест си наложи да кимне колкото се може по-естествено. Някаква все още спокойна част от съзнанието му разпозна току-що изречената фраза. Доколкото бяха разбрали, така сега Ласкай наричаше границата Шрауд — "пространство", в което му бяха дадени някакви "откровения", прекалено непонятни, за да бъдат преразказани.
Сега обаче езикът му явно се бе отвързал.
— Било време, когато шраудърите пътували между звездите — продължи той. — Горе-долу така, както го правим сега ние, само дето те са древен вид и се придвижват в Космоса от много милиони години. Били са наистина извънземни. — Спря, за да смени червения тебешир със син, който постави между пръстите на крака си. И след това се съсредоточи отново върху мандалата. Но с ръката си започна да чертае нещо друго в близост до нея. Създанието, което изобрази, беше с множество крайници, пипала, защитни плочки, бодли, по-скоро несиметрично. То приличаше по-малко на представител на пътуваща в Космоса извънземна култура, отколкото на родено от най-мрачните фантазии чудовище.
— Това шраудър ли е? — попита изтръпнал Силвест. — Срещнал ли си се наистина с някой от тях?
— Не, така и не влязох в Шрауд. Но те контактуваха с мен. Разкриха се в ума ми, споделиха голяма част от своята история и природа.
Силвест откъсна поглед от кошмарното създание.
— Къде е мястото на джъглърите във всичко това?
— Патърн джъглърите съществуват от много отдавна и могат да бъдат открити в много светове. Всички прекосяващи междузвездното пространство култури в тази част на галактиката ги срещат рано или късно. — Ласкай потупа скицата си. — Както ги срещнахме ние, както са ги срещнали и шраудърите, само че много по-рано. Разбираш ли какво говоря, докторе?
— Да… — Поне така мислеше. — Но не и смисъла му.
Ласкай се усмихна.
— Независимо кой… или какво посети джъглърите, те го запомнят. Запомнят го абсолютно, до последната клетка, до последната синаптична връзка. Ето какви са джъглърите. Безкрайна биологично-архивираща система.
Това бе вярно, доколкото знаеше Силвест. Хората бяха узнали много малко значими факти за джъглърите, за техните функции или произход. Но онова, което бе станало ясно почти от самото начало бе, че те са в състояние да складират човешки личности в своята подобна на океан матрица, и всеки, който доплува в джъглъровото море и бъде разтворен и възстановен при този процес, достигаше нещо като безсмъртие. По-късно тези мотиви можеха да бъдат реализирани отново, да бъдат отпечатани временно в ума на друго човешко същество. Процесът беше объркан и биологичен, така че съхраняваните шаблони бяха замърсени с милиони други впечатления, които влияеха неуловимо едни на други. Дори в ранните дни на изследванията на джъглърите бе станало ясно, че океанът съхранява модели на извънземно мислене; намеците за разликата проникваха в мислите на плувците, но тези впечатления оставаха винаги неопределени.
— Значи шраудърите са били запомнени от джъглърите — промълви Силвест. — Но с какво ни помага това?
— С повече, отколкото си даваш сметка. Шраудърите може да изглеждат странно, но основният строеж на мозъците им не се отличава особено много от нашия. Игнорирай телесния план; вместо това осъзнай, че те са социални същества със словесен език и същата способност за възприемане на околния свят. Може да се направи така, че човек да започне да мисли до известна степен като шраудър, при това без да изгуби напълно човешкия си облик. — Ласкай вдигна отново поглед към своя събеседник. — Във възможностите на джъглърите е да предизвикат трансформация на невроните в човешка мозъчна кора, типична за шраудърите.
Това бе вледеняваща мисъл: осъществяване на контакт не посредством среща с извънземен, а чрез превръщането в такъв. Ако Ласкай имаше предвид точно това.