Един от студентите, все така коленичил, се обърна към него.
— Сър, чухме, че разкопките ще трябва да бъдат изоставени.
— И защо, по дяволите, да изоставям разкопките?
— Заради бурята, сър.
— По дяволите бурята.
Точно се обръщаше, когато Паскал го хвана малко грубовато за ръката под лакътя.
— Те се тревожат с право, Дан — тя говореше тихо, за да я чува само той. — Аз също чух за съвета. Трябва да се насочим обратно към Мантел.
— И да изгубим това?
— После ще се върнем.
— Може никога да не го открием, дори да закопаем транспондер.
Знаеше, че е прав; местоположението на разкопките не беше сигурно определено и картите на този район не бяха особено подробни. Бяха съставени набързо преди четирийсет години, когато "Лорийн" бе долетял дотук от Йелоустоун. Двайсет години по-късно компютъризираният сателит бе разрушен по време на бунтовете, когато половината колонисти бяха предпочели да откраднат кораба и да се приберат по домовете си. Оттогава нямаше начин да определиш точно местоположението си на Ризургам. А много транспондери просто бяха отказвали да работят при някоя от пясъчните бури.
— Въпреки това не си заслужава да се рискува човешки живот — настоя журналистката.
— Това може да струва много повече, отколкото си мислиш. — Силвест щракна с пръст към студентите. — По-бързо. Използвайте помощника, ако трябва. Призори искам да видя върха на този обелиск.
Слюка, неговата студентка, която бе отговорник на изследването, измърмори нещо под нос.
— Искаш да кажеш нещо ли? — попита Силвест.
Слюка се изправи за първи път от часове. Забеляза напрежението в погледа й. Малката шпатула, която използваше, падна на земята до краката й. Младата жена свали маската от лицето си и задиша въздуха на Ризургам през няколкото секунди, колкото да изрече:
— Трябва да поговорим.
— За какво, Слюка?
Младата жена пое дълбоко въздух от маската, преди да заговори отново.
— Играете си със съдбата, доктор Силвест.
— А ти току-що си захвърли късмета в пропастта.
Тя като че ли не го чу.
— Всички милеем за труда ви, както знаете. И споделяме вашите вярвания. Затова сме тук и превиваме денонощно гръб за вас. Но не би трябвало да ни смятате за нещо гарантирано. — Отмести за миг погледа си към Паскал. — Точно сега се нуждаете от всички съюзници, които можете да намерите, доктор Силвест.
— Това заплаха ли е?
— Изричане на факт. Ако обръщахте повече внимание на това, което става на другите места в колонията, щяхте да знаете, че Жирардио планира насочен срещу вас ход. Говори се, че този ход е много по-близо, отколкото си мислите.
Космите на тила му настръхнаха.
— За какво говориш?
— За преврат. За какво друго? — Слюка мина покрай него и се насочи към стълбата, по която щеше да се изкачи нагоре по кладенеца. Когато постави крак на първото стъпало, тя се обърна към другите двама студенти; те вършеха съсредоточено работата си по изкопаването на обелиска. — Работете колкото си искате, но не казвайте, че никой не ви е предупредил. И ако не сте наясно какво е да се озовеш насред пясъчна буря тук, хвърлете поглед на Силвест.
Един от студентите вдигна смутено очи.
— Къде отиваш, Слюка?
— Да говоря с другите членове на екипа по разкопките. Може би не всички са чули за съвета, който ни е даден. Когато научат за него, мисля, че малцина биха пожелали да останат.
Понечи да продължи изкачването си, но Силвест протегна ръка и хвана тока на ботата й. Слюка го погледна. Беше сложила отново маската, но тя не скри презрителното й изражение.
— С теб е свършено, Слюка.
— Не — отвърна тя като продължи да се изкачва. — Тепърва започвам; Тревожа се по-скоро за теб.
Силвест изследва собственото си състояние и откри — това бе последното, което бе очаквал — че е абсолютно спокоен. Но това бе като спокойствието, съществуващо в металния водороден океан на гигантските газови планети отвъд Павонис — поддържано единствено от смазващия натиск отгоре и отдолу.
— Е? — обади се Паскал.
— Налага се да говоря с един човек — отговори Силвест.
Силвест се качи в своя кролър. Другият беше пълен с екипировка и кутии с открити при разкопките находки, с хамаци за неговите студенти, натъпкани в миниатюрните незаети ниши. Налагаше се да влизат в машините, защото някои от разкопките в сектора — като тази — се намираха на един ден път от Мантел. Кролърът на Силвест бе значително по-добре обзаведен като една трета от пространството бе отделена за лично негово ползване. В останалата част бяха струпани други товари и две по-скромни жилищни пространства за неговите главни работници или гости, в този случай — Паскал и Слюка Сега обаче целият кролър бе само за него.