— Помниш ли Спиндрифт? — попита лекарят с нотки на загриженост в гласа. — Много е важно да си спомниш Спиндрифт…
Да, спомняше си го, но за момент не успя да го свърже с друг спомен. Това, което помнеше, последното, което помнеше ясно, беше Йелоустоун. Напуснаха го дванайсет години след Осемдесетте, дванайсет години след телесната смърт на Калвин; дванайсет години след като Филип Ласкай бе проговорил на Силвест, дванайсет години след като се бе удавил, явно изпълнил целта си.
Експедицията беше малка, но добре оборудвана — управляващ лайтхъгъра екипаж, частично химеричен, ултраноти, които рядко се смесваха с другите хора; двайсет учени, предимно от ИСИШ и четирима делегати за потенциални контакти. Само двама от четиримата в крайна сметка отпътуваха за Шрауд.
Шрауд на Ласкай бе тяхната окончателна, но не и първа цел. Силвест се бе вслушал в думите на Ласкай; Патърн джъглърите бяха жизненонеобходими за успеха на неговата мисия. Първо трябваше да ги посетят в техния свят, отстоящ на десетки светлинни години от Шрауд. Дори при това положение, обаче, Силвест нямаше почти никаква представа какво да очаква. Но се доверяваше на съвета на Ласкай. Вярваше, че той не бе нарушил дългото си мълчание за нищо.
Джъглърите бяха забележителност, привличаща всеобщото любопитство вече повече от век. Те съществуваха в няколко свята, всеки от които доминиран от единични океани с размерите на планета. Джъглърите бяха биохимично съзнание, разпределено във всеки от океаните, съставено от трилиони съвместно действащи микроорганизми, събрани на групи с размерите на острови. Всички Джъглърови светове бяха тектонично активни и съществуваше теория, че те черпят енергия от хидротермалните извори, бликащи на морското дъно; че горещината се преобразува в биоелектрическа енергия и се пренася до повърхността посредством органични суперпроводници, преминаващи през километри от черен студ. Целта на джъглърите, ако се приемеше, че имат такава, оставаше напълно неизвестна. Ясно бе, че са в състояние да осъществяват връзка между биосферите на световете, в които бяха "посети", действайки като единна, интелигентна маса от фитопланктон… но никой не знаеше дали това не беше вторична изява на някаква скрита, по-висша функция. Това, което бе известно, но все така непълно разбрано, беше, че джъглърите притежават способността да складират и извличат информация, действайки като единна за цялата планета нервна мрежа. Тази информация се складираше на много нива от плуващите по повърхността, подобни на филизи, проводници, до свободно плуващите РНК. Невъзможно беше да се каже къде започва океанът и свършват джъглърите, така, както беше невъзможно да се каже дали всеки свят съдържа множество джъглъри или просто един всеобхватен индивид, тъй като самите острови бяха свързани от органични мостове. Това бяха живи хранилища на информация с големина на свят, обширни информационни гъби. Почти във всичко, което влезеше в джъглъровия океан, проникваха микроскопични мустачета-филизи и го разтваряха частично, докато структурните и химическите му свойства бъдат разкрити, а след това тази информация се прехвърляше в биохимичния склад на самия океан. Както бе намекнал Ласкай, джъглърите можеха да оставят отпечатък от тези шаблони и да ги кодират. Предполагаше се, че тези шаблони включваха и менталността на други видове, влизали в контакт с джъглърите, като например шраудърите.
Човешки научни екипи изследваха Патърн джъглърите десетилетия наред. Плуващите в джъглъровия океан хора бяха успявали да изпращат отчети за организма, тъй като джъглъровите микро-мустачета проникваха временно в човешкия неокортекс, установявайки подобие на синаптични връзки между умовете на плуващите и останалия океан. Казваха, че това било като да общуваш с чувствителни едноклетъчни водорасли. Опитните плувци докладваха, че усещат как съзнанието им се разширява до степен да включи целия океан, а паметта им става обширна и древна. Границите на сетивата им ставали гъвкави и адаптивни, макар да нямали усещане, че самият океан е напълно самоосъзнат, а по-скоро, че е огледало, отразяващо човешкото съзнание: крайна форма на егоцентризъм. Плувците правеха изумителни пробиви в областта на математиката, сякаш океанът увеличаваше творческите им способности. Някои Дори съобщаваха, че тези състояния остават известно време след като напуснат океановата матрица и се върнат на суха земя или в орбита. Възможно ли бе в мозъците им да настъпваха някакви физически промени?