Силвест се бе озовал в Пространството на откровенията.
ПЕТ
Карусел Нова Бразилия, Йелоустоун, Епсилон Еридани, 2546 година
— На бара съм — промълви в гривната си Вольова като спря пред входа на "Джъглърът и шраудърът".Съжаляваше, задето предложи да се срещнат тук — презираше този бар почти толкова, колкото презираше и неговата клиентела; но не можа да измисли нищо друго, когато уреждаше срещата си с новия кандидат.
— Наемникът там ли е? — прозвуча гласът на Саджаки.
— Не, освен ако е пристигнала много рано. Ако дойде навреме и срещата протече благоприятно, след час ще можем да потеглим.
— Ще бъда готов.
Иля изправи рамене, влезе и моментално направи умствена карта на хората вътре. Въздухът пак беше натежал от лепкав розов аромат. Дори пеещото на сцената момиче правеше същите нервни движения. Смущаващо хармонични звуци излизаха от кортекса й, усилваха се от инструмента, на който свиреше, и след това се модулираха от натиска на пръстите й по сложния му, богато оцветен, чувствителен на докосване гриф. Музиката й представляваше подобни на стълби раги, след това се разпиляваше в изнервящи атонални пасажи, звучащи като стадо лъвове, прокарващи острите си нокти по ръждясала ламарина. Вольова беше чувала, че трябва да имаш специални слухови импланти, за да започнеш да разбираш музиката, изпълнявана на този инструмент.
Настани се на един от високите столове край бара и си поръча водка; в джоба си имаше хомеопатично лекарство, което да я отрезви в мига, в който възникнеше нужда. Беше се примирила, че може да й се наложи да чака дълго появата на новобранката. Обикновено това я караше да губи търпение, но за своя изненада се чувстваше спокойна и нащрек, въпреки обстановката наоколо. Може би във въздуха имаше психотропни химикали, но така добре не се беше чувствала от месеци. Приятно й беше да се намира отново сред хора, дори да ставаше дума за екземплярите, които посещаваха бара. В продължение на минути се взира в оживените им лица, изпаднала в нещо като транс от разговорите, които не можеше да чуе, представяйки си пътническите истории, които вероятно споделяха. Едно момиче пое дълбоко въздух от наргиле и издуха дима, преди да избухне в смях от вица, който разказваше партньорът му. Плешив мъж с татуировка на дракон върху главата се хвалеше как бе прелетял над атмосферата на газов гигант, докато другият пилот бе умрял, тъй като конфигурираният му от джъглърите ум решавал уравненията за атмосферното течение така, сякаш бил роден по този начин. Друга група ултри с призрачен вид поради синьото осветление над нишата им, играеха разгорещено на карти. Единият трябваше да плати дълга си с един кичур коса. Приятелите му го държаха, докато победителят преряза плетената си награда с джобно ножче.
Как ли изглеждаше тази Хури?
Вольова извади картичката от джоба си, опипа я внимателно и се вгледа за пореден път в нея. Ана Хури, това бе името й, и освен него бе добавена и друга информация. В тази жена нямаше нищо, което да я отличи на фона на който и да е нормален бар, но не и тук; тук тя щеше да изпъкне именно поради напълно обичайния си вид. Ако можеше да съди по снимката, тук тя щеше да изглежда дори още по не на място, отколкото самата Вольова, ако такова нещо изобщо беше възможно.
Не, че Иля имаше причина да се оплаче. Хури изглеждаше забележително подходящ кандидат за вакантното място. Вольова вече бе използвала хакерските си умения, за да почерпи информация от мрежата на системата, която продължаваше да функционира след чумата, и така се бе сдобила с кратък списък на хората, които биха подхождали за нуждите й. Хури бе една от тях; бивш войник от Края на небето. Откриването на следите й обаче се оказа невъзможно и най-накрая тя се бе отказала и се бе концентрирала върху другите кандидати. Никой от тях не се оказа това, което търсеше, и тя изпадаше във все по-голям песимизъм с всеки следващ провал. Саджаки неколкократно предложи просто да отвлекат някого, сякаш наемането на човек по такъв начин бе по-малко престъпление. Но отвличането бе прекалено произволно; то не гарантираше, че по този начин щяха да намерят човек, с когото да може да работи.