Ако човек видеше кабината му, нямаше да повярва, че се намира в кролър. Стените и бяха покрити с червено кадифе по полиците стояха точни копия на научни инструменти и реликви. Сред тях бяха големи, елегантно надписани меркаторни карти на Ризургам, където бяха отбелязани местата с най-важните амарантински находки; други части от стената бяха покрити с бавно осъвременявани текстове: подготвяна научна документация. Неговото бета-ниво вече вършеше по-голямата част от мръсната работа по документацията; Силвест бе тренирал симулацията до степен, когато тя бе в състояние да имитира стила му по-добре от самия него, като се имат предвид отвличащите вниманието му събития, подобни на това сега, например. По-късно, ако имаше време, щеше да се наложи да докаже тези текстове, но засега не ги удостояваше с повече от един поглед, докато се придвижваше към писалището в помещението.
Силвест отвори едно чекмедже и извади един симулационен филм без никакво означение, подобен на керамична плочка патрон. Върху горната повърхност на писалището имаше тънък отвор. Беше достатъчно само да вкара патрона, за да повика Калвин. Въпреки това се поколеба. Беше минало известно време, поне месеци, откакто не бе викал Калвин от света на мъртвите, а последната им среща беше протекла невероятно зле. Беше си обещал да говори с него отново само при сериозна криза. Сега трябваше да прецени дали кризата бе настъпила действително и дали бе толкова сериозна, че да пристъпи към викането на духове. Проблемът с Калвин беше, че на съветите му можеше да се разчита само в половината случаи.
Силвест пъхна патрона в отвора.
Насред стаята се очерта фигура от светлина: Калвин, седнал на голямо господарско кресло. Видението беше по-реално от холограма, до финия ефект от създаването на сянка, тъй като се генерираше посредством пряко манипулиране на зрителното поле на Силвест. Симулацията в бета-ниво представяше Калвин по начина, по който бе останал в спомените от периода на най-голямата си слава, по времето, когато бе само на петдесет години, неговият разцвет в Йелоустоун. Странно, изглеждаше по-възрастен от Силвест, макар образът му да беше с двайсет години по-млад във физиологичен смисъл. Силвест караше осмата година от третото си столетие, но средствата за увеличаване на дълголетието, от които се бе възползвал на Йелоустоун, бяха далеч по-напреднали от средствата, с които бяха разполагали по времето на Калвин.
Като се изключи това, чертите и структурата им бяха същите; устните и на двамата бяха непрекъснато развеселено завити нагоре. Косата на Калвин беше по-къса, а дрехите му — в префинения стил от демаршистката Бел епок, за разлика от Силвест, който се обличаше доста по-строго и утилитарно: широка риза и панталони на елегантно каре, долният край на които бе пъхнат в пиратски боти, по пръстите му блестяха скъпоценни камъни и метал. Безупречно оформената му брада приличаше по-скоро на ръждива сянка, подчертаваща извивката на челюстта му. Седналата му фигура бе наобиколена от малки ентоптики, символ на алгебрата на Бул и логиката с три стойности, както и дълги каскади от бинери. С едната си ръка попипваше наболата брада под брадичката си, а с другата си играеше с изобразяващата свитък дърворезба, с която завършваше облегалката на креслото му.
На лицето на проекцията се появи оживление, в погледа му блесна интерес.
Калвин вдигна пръсти в нещо като мързелив поздрав.
— Е… — измърмори той. — Проблемът е координатите да се напаснат с витлото.
— Прекалено се отдаваш на предположения.
— Няма нужда да правя предположения, момчето ми. Току-що се включих в мрежата и получих достъп до последните няколко новинарски репортажа. — Той изви врат, за да огледа кабината. — Хубаво местенце си имаш тук. Как са очите ти, между другото?
— Функционират толкова добре, колкото може да се очаква.
Калвин кимна.
— Резолюцията не е кой знае каква, но по-добро от това не можех да направя с инструментите, с които бях принуден да работя. Свързах отново вероятно само около четирийсет процента от зрителните ти нервни канали, затова беше безсмислено да се поставят по-добри камери. Ако на тази планета разполагахте с поне наполовина прилично хирургическо оборудване, може би щях да имам възможност да направя нещо. Не можеш обаче да дадеш на Микеланджело четка за зъби и да очакваш да ти направи страхотна Сикстинска капела.
— Продължавай да ми го натякваш.
— Не бих и помислил подобно нещо — отвърна невинно Калвин. — Казвам само, че след като позволи на Алиша да вземе "Лорийн", не можа ли поне да я убедиш да ни остави някакво медицинско оборудване?