Старият човек се ръкува с него — симулацията даваше възможност дори за дактилни взаимодействия — и след това излезе от обсега на въображаемия апартамент.
Двамата останаха сами на балкона.
— Е? — попита Кал.
— Не мога да си позволя да изгубя контрол върху колонията.
Силвест продължаваше да заема мястото на ръководител на експедицията до Ризургам, дори след измяната на Алиша. Технически, онези, които бяха избрали да останат на планетата, вместо да се върнат по домовете си с нея, трябваше да бъдат негови съюзници, което означаваше, че позицията му е затвърдена. Но не беше станало така. Не всички симпатизанти на каузата на Алиша бяха успели да се качат на "Лорийн" преди да напусне орбитата на планетата. И мнозина от предишните симпатизанти на Силвест смятаха, че той се бе справил с кризата зле, дори престъпно. Неприятелите му твърдяха, че онова, което Патърн Джъглърите бяха направили с главата му, преди да срещне Шраудърите, започваше едва сега да излиза наяве; според тях ставаше дума за граничещи с лудост патологии. Изследванията на амарантинците продължаваха, но с бавно стесняващ се обхват, докато политическите различия и неприязън растяха и вземаха непоправими размери. Тези, които бяха останали верни на Алиша, сред които на първо място Жирардио, се бяха обединили в Партията на Инундационистите[3]. Археолозите на Силвест се изпълваха с все по-голяма горчивина, обзети от манталитета на обсадените. Имаше смъртни случаи и от двете страни, които не можеха да бъдат обяснени като злополуки. Сега напрежението бе достигнало върховия си момент, а Силвест нямаше представа как да се справи с кризата.
— Но не мога също така да се откажа от това — заяви той, като посочи към обелиска. — Имам нужда от твоя съвет, Кал. Ще ми го дадеш, защото зависиш напълно от мен. Ти си крехък, не го забравяй и за момент.
Калвин се размърда притеснено на креслото.
— Значи, с две думи, прехвърляш товара на стария си татко. Прелестно.
— Не — процеди Силвест през зъби. — Казвам само, че можеш да попаднеш в ръцете на неподходящи хора, ако не ми дадеш някакви насоки. В представите на тълпата ти си просто друг член на прочутия ни клан.
— Въпреки че ти не си съгласен с това, нали? За теб аз съм само една програма, едно привидение. Кога ще ме оставиш да поема отново командването на твоето тяло?
— На твое място не бих си губил времето с подобни надежди.
Калвин вдигна назидателно пръст.
— Не ставай язвителен, синко. Ти ме призова, не аз теб. Върни ме обратно в лампата, ако искаш. Там не ми е зле.
— Ще го направя. След като ме посъветваш.
Калвин се приведе напред във фотьойла си.
— Кажи ми какво направи с моята симулация в алфа-ниво и може да помисля върху това. — Ухили се дяволито. — По дяволите, може да ти кажа дори някои неща за Осемдесетте, които не знаеш.
— Това, което е станало — каза Силвест, — е, че са умрели седемдесет и девет невинни човека. В това няма никаква мистерия. Но няма да те държа отговорен. То би било същото като да обвиниш фотографията на някой тиранин за извършените от него военни престъпления.
— Аз ти дадох зрение, неблагодарен негодник такъв. — Креслото се завъртя, така че сега срещу Силвест се оказа масивната му облегалка. — Признавам, че очите ти съвсем не са това, което би трябвало да бъдат, но какво можеше да се очаква? — Горната част на креслото се завъртя отново. Сега Калвин беше облечен като сина си и косата му бе оформена по подобен начин. — Разкажи ми за Шраудърите. Разкрий ми престъпните си тайни, синко. Кажи ми какво се случи всъщност около шрауда на Ласкай вместо купищата лъжи, които разправяш, откакто си се върнал.
Силвест се приближи до писалището, готов да извади патрона.
— Чакай — обади се Калвин, като вдигна рязко длани. — Искаш ли съвета ми?
— Най-сетне стигнахме до някакво развитие.
— Не можеш да оставиш Жирардио да победи. Ако се подготвя преврат, трябва да се върнеш в Кювие. Там ще можеш да оглавиш малкото поддръжници, които са ти останали.
Силвест погледна през прозореца на кролъра към решетката на разкопките. По междите се движеха сенки — работниците изоставяха мястото и се придвижваха безшумно към другия кролър.
— Това може би е най-важната ни находка, откакто сме пристигнали.
— И може да се наложи да я жертваш. Ако държиш Жирардио на почтено разстояние, поне ще имаш лукса да се върнеш тук и да я потърсиш пак. Но ако Жирардио победи, нищо от това, което си намерил няма да струва и пукнат грош.
— Знам — отговори Силвест.