Рудолф и Донъли се спогледаха. Рудолф стана и прекъсна Симпсън.
— Щом предстои такъв ден, мисля, че е най-добре Гретхен да си почине. Всички трябва да я оставим сега.
— Той е прав — подкрепи го Донъли.
— Естествено — каза Симпсън. — Аз просто съм толкова развълнуван от това, че…
— Разбираме, приятелю — каза Рудолф. Наведе се и целуна Гретхен. — Лека нощ, сестричке.
Тя уморено му се усмихна. Когато всички се приготвиха да си тръгнат, тя стана, отиде при Донъли и го хвана за ръката.
— Дейвид, можеш ли да останеш за малко?
— Разбира се — отвърна Донъли и погледна строго Били.
Били се опита да се усмихне, после целуна Гретхен по бузата.
— Благодаря за прекрасния ден, мамо — каза той.
Гретхен го стисна за ръката и се разрида.
— Извинявай — промълви тя. — Просто… просто ми идва много. Утре ще се чувствам добре. — Уесли отвори вратата и точно преди да излезе, Гретхен извика: — Уесли, нали няма пак да изчезнеш?
— Не, мадам — успокои я Уесли. — Ако ви трябвам, ще ме намерите два етажа по-долу. — Рудолф искаше да го настани в една стая с Били, но Били каза, че се страхува да спи с Уесли, тъй като никога не се знаело какво може да направи тоя безумец, дори в такава вечер. Били не каза на Рудолф от какво всъщност се страхува и ако всички вървеше добре, Рудолф никога нямаше да разбере.
Когато вратата се затвори зад четиримата мъже и те тръгнаха по коридора, Рудолф се обади:
— На мен не ми се спи, освен това имам в стаята си бутилка шампанско. Искате ли да я изпием заедно?
— Аз трябва да се срещам утре с разни хора, но вие, момчета, пийнете — каза Симпсън и се облегна на вратата на асансьора, мършав и скръбен, обречен цял живот да славослови другите, но никога себе си; после вдигна красноречиво ръка за поздрав към вуйчото и двамата племенници, които щяха да продължат празненството с бутилка шампанско, а в това време той щеше да подготвя програмата за сутринта.
Докато се мъчеше да отвори бутилката с шампанско, Рудолф забеляза, че Уесли поглежда към заключената чанта на стола близо до прозореца.
— Хващам се на бас — каза момчето в момента, в който тапата изгърмя и чичо му почна да налива виното, — хващам се на бас, че е точно там.
— Кое? — попита Рудолф.
— Знаеш какво имам предвид — отвърна Уесли.
— Изпий си шампанското — вдигна чаша Рудолф.
Уесли демонстративно остави чашата си на масата, бръкна в джоба на взетия под наем смокинг и извади малък пистолет.
— Вече нямам нужда от онова нещо — изрече той с равен глас. — Запази си го за спомен.
— Луд както винаги — каза Били.
— За тия думи си заслужава да пия — усмихна се Уесли.
Вдигнаха чаши.
Уесли прибра пистолета в джоба си.
— Значи цяла вечер си седиш в залата, гледаш се на екрана и се кланяш на хората с това нещо в джоба си! — каза Рудолф.
— Ами да. Никога не се знае кога може да се появи онзи, когото търся — отвърна Уесли.
Рудолф намръщено закрачи из стаята и попита:
— Уесли, какво ще направиш, ако разбереш, че въпросът ще бъде уреден без твоето участие?
— Какво значи това? Уреден?
— Значи, че сега, докато ние си пием шампанското, един професионален убиец търси твоя човек.
— Ще ти кажа, че не искам никой да върши работата ми вместо мен — отговори хладно Уесли — и не искам повече подаръци нито от теб, нито от когото и да е друг.
— Смятам да остана в Кан до края на фестивала — продължи Рудолф. — Още само десет дни. Ако дотогава работата не е приключила, връщам се вкъщи и слагам точка. Единственото, което искам да обещаеш, е, че дотогава няма да предприемаш нищо. А след това прави, каквото знаеш.
— Не мога да обещая — заяви Уесли.
— Уесли… — започна Били.
— Ти не се меси! Достатъчно вече обърка нещата — сряза го Уесли.
— Успокойте се. И двамата — каза Рудолф. — Има още нещо, Уесли. Твоята приятелка мис Ларкин се обади онзи ден. Ти й дължиш много.
— Повече, отколкото си мислиш. Какво каза тя? — попита Уесли.
— Иска да дойде тук. Смята, че може да си вземе две седмици отпуск от списанието. Чака да й се обадиш.
— Ще трябва да почака — отвърна Уесли и допи шампанското си.
— Каза, че ти знаеш за намерението й да дойде тук. Че си искал тя да дойде.
— Мислех, че всичко вече ще е приключило — обясни Уесли. — Само че не е. Затова ще се видим с нея друг път.
— О, по дяволите — извика Рудолф. — Няма освен всичко друго да играя и ролята на Купидон. Хайде да пресушим бутилката. Искам да поспя.
— Какво ще правиш сега? — попита Били, когато двамата с Уесли останаха сами пред хотела.