Полицията така и не откри нито истинското име на Джордж, нито откъде е дошъл. Не мога да се отърва от чувството, че един ден ще вдигна очи от бюрото и ще видя Моника, изправена пред мен. Постоянно я сънувам, сънищата ми са еротични и прекрасни и когато се събудя, съм дълбоко отчаян.
Били спря да пише и се намръщи.
— По дяволите — изруга той. Извади листа от машината и заедно с още два листа го сложи в голям плик, за да ги занесе у дома. После стана, облече си сакото и понечи да тръгне, но се обърна и видя дебелия плик, който вуйчо му бе изпратил от Кан. Все едно сега или друг път. Нали трябваше да го прочете. Отвори плика. Към една вестникарска страница, прегъната няколко пъти, бе прикрепена бележка. Втора бележка бе прикрепена към обратната страница от вестника. Бележката, написана с почерка на вуйчо му, гласеше:
„Прочети ограденото в червено, а след това прочети съобщението от другата страна.“
Били поклати раздразнено глава. Игрички, каза си. Но това не беше в стила на Рудолф. Обзет от любопитство, той седна и сложи предната страница под лампата. В горния ляв ъгъл с големи букви бе изписано МАРСИЛИЯ, а с по-малки букви — втора страница. Рубриката, озаглавена Faits Divers11, беше оградена с червен молив.
Mort d’un Voyou12, прочете той на френски, който все още не бе забравил. Следваше самото съобщение:
Снощи на кея на Старото пристанище бе намерено тялото на мъж, разпознат по-късно от полицията като Янош Данович, югославянин. Убит е с два изстрела в главата. Знае се, че е бил човек от престъпния свят на Лазурния бряг и Марсилия и е бил арестуван няколко пъти за сводничество и въоръжен грабеж, макар никога да не е бил осъждан за престъпленията си. Полицията смята, че убийството е поредното разчистване на сметки в Марсилия, което става през последните седмици.
Били бавно отмести вестника. Божичко, помисли си той, Рудолф е полудял, след като изпраща такова нещо по пощата. Ами ако се беше загубило или някой случайно го бе отворил и полюбопитствал защо съветникът на един американски сенатор се интересува от убийството на някакъв дребен престъпник от Марсилия, и бе започнал да задава неприятни въпроси… Той понечи да скъса страницата на малки парченца, но си спомни бележката на гърба.
Обърна листа и извади бележката от кламера. „Виж датата на вестника“, пишеше вуйчо му. Били погледна — беше първа страница на „Льо меридионал“, а датата гласеше: Събота, 24 октомври 1970.
1970! Данович е бил убит шест месеца, преди Уесли да се върне в Европа. Били се подпря с лакти на бюрото и хвана с две ръце главата си. И се разсмя. Смя се истерично. Когато най-после смехът му секна, вдигна телефона и помоли да го свържат с Рода Флин. Когато Рода се обади, той каза:
— Здравей, Рода, празненството продължава ли?
— Ако можеш да дойдеш, продължава — отвърна Рода.
— Тръгвам. Къде живееш? — попита Били.
Тя му съобщи адреса, а той добави:
— Пристигам след десет минути! Приготви ми нещо силно за пиене. Тази вечер имам нужда от нещо силно.
Когато излезе от сградата на „Трибюн“ и тръгна по Мичиган Авеню, озъртайки се за такси, стори му се, че някой го следи. Обърна се и се огледа, но на половин пресечка зад него вървяха само две двойки.
Може би няма да е зле да попитам Рудолф пази ли още онзи пистолет, помисли си той. Кой знае, може и да ми свърши работа някой ден.
После видя едно свободно такси, спря го, качи се и отиде да се забавлява.