Антон Павлович Чехов
Просяк
— Почитаеми господине! Бъдете така добър, обърнете внимание на един нещастен гладен човек. Три дни не съм ял… нямам и грош, за да пренощувам някъде… кълна ви се в Бога! Осем години бях селски учител и загубих мястото си заради интриги на земството. Станах жертва на донос. Ето вече година откак се скитам без работа.
Адвокатът Скворцов погледна тъмносивото изпокъсано палто на просителя, мътните му пиянски очи, червените петна по бузите и му се стори, че и преди е виждал някъде тоя човек.
— Сега ми предлагат място в Калужка губерния — продължи просителят, — но нямам средства, за да замина. Помогнете ми, имайте добрината! Срам ме е да прося, но… обстоятелствата ме принуждават.
Скворцов погледна галошите — единият беше дълбок, а другият плитък — и изведнъж си спомни.
— Слушайте, струва ми се, че онзиден ви срещнах на Садовая — каза той, — но тогава ми казахте, че сте не селски учител, а изключен студент. Спомняте ли си?
— Не… не, не може да бъде! — измънка смутено просителят. — Аз съм селски учител и ако желаете, мога да ви покажа документи.
— Стига сте лъгали! Вие казвахте, че сте студент, и дори ми разправихте защо са ви изключили. Спомняте ли си?
Скворцов се изчерви и с погнуса се отстрани от дрипавия.
— Това е подло, почитаеми господине! — извика той сърдито. — Това е мошеничество! Ще ви предам на полицията, дявол да ви вземе! Наистина вие сте беден, гладен, но това не ви дава право така нагло, безсрамно да лъжете!
Дрипавият хвана дръжката на вратата и смутено, като заловен крадец огледа коридора.
— Аз… аз не лъжа, ваше… — измънка той. — Мога да ви покажа документи.
— Кой ще ви повярва? — не преставаше да се възмущава Скворцов. — Да спекулирате със симпатиите на обществото към селските учители и студентите — това наистина е толкова низко, подло и мръсно! Възмутително!
Скворцов се разгорещи и най-безжалостно нахока просяка.
С наглата си лъжа дрипавият предизвика в него погнуса и отвращение, оскърби онова, което той, Скворцов, така обичаше и ценеше в себе си: добрината, отзивчивото сърце, състраданието към нещастните; с лъжата, с опита си да изнуди милосърдието му „субектът“ сякаш оскверни оная милостиня, която той обичаше от все сърце да дава на бедните. Дрипавият отначало се оправдаваше, кълнеше се, но после млъкна и засрамен наведе очи.
— Господине! — каза той с ръка на сърцето си. — Наистина аз… излъгах! Не съм студент, не съм и селски учител. Всичко това е само измислица! Аз пеех в руски хор и ме изгониха за пиянство. Какво бих могъл да правя? Господ ми е свидетел, не може без лъжа! Когато казвам истината, никой не се смилява над мен. От истина ще умреш от глад и ще замръзнеш без подслон! Вие правилно разсъждавате, разбирам ви, но… какво все пак да правя?
— Какво да правите? Питате какво да правите? — извика Скворцов и се приближи до него. — Да работите, ето какво ще правите! Трябва да работите!
— Да работя… Аз също разбирам това, но къде да намеря работа?
— Празни приказки! Вие сте млад, здрав, силен и винаги ще намерите работа, стига да искате. Но сте мързелив, разхайтен, пияница! Воните на вино като бъчва! Затънали сте в лъжи и сте се покварили до мозъка на костите си, можете само да просите и да лъжете! Дори ако някога благоволите най-сетне да се заловите за работа, ще искате я канцеларска, я руски хор или маркьорство, дето нищо да не вършите, а само пари да получавате! А не бихте ли благоволили да се заемете с физически труд? Но, както ми се вижда, няма да станете портиер или да отидете във фабрика! Претенции имате!
— Как разсъждавате, за Бога… — промълви просякът и горчиво се усмихна. — Къде ще я намеря тая физическа работа? Да се наема при някой търговец, е вече късно, понеже с търговия човек започва още от дете, портиер пък никой няма да ме вземе, защото не могат да ме третират като слуга… а във фабрика хич няма да ме приемат, там занаят трябва да знаеш, а аз нищо не зная.
— Глупости! Вие винаги ще намерите оправдание! А не можете ли да цепите дърва?
— Не се отказвам, но днес тия, които цепят дърва по къщите, едва си изкарват хляба.
— Разбира се, всички тунеядци разсъждават така. Я да ви предложат, веднага ще откажете. Искате ли на мен да ми нацепите дърва?
— Моля, ще ви нацепя…
— Добре, ще видим… Много хубаво… Ще видим!
Скворцов се разбърза и като потриваше ръце, с някакво злорадство извика готвачката от кухнята.
— Виж какво, Олга — обърна се той към нея, — заведи тоя господин в бараката да понацепи дърва.
Дрипавият сви рамене, сякаш недоумяваше, и тръгна нерешително подир готвачката. От походката му личеше, че се беше съгласил да цепи дърва не защото е гладен и иска да припечели нещо, а просто от самолюбие и неудобство да не удържи на думата си. Забелязваше се също, че доста е изтощен от водката, че не е здрав и няма ни най-малко желание за работа.