http://philosophy.isfree.info
Платон
Протагор
ПРИЯТЕЛ НА СОКРАТ, СОКРАТ, ХИПОКРАТ, ПРОТАГОР, АЛКИВИАД, КАЛИЙ, ПРОДИК, ХИПИЙ
Въведение
Приятелят на Сократ: Откъде идеш, Сократе? Не ще съмнение — от лов по младостта на Алкивиад! Аз го срещнах завчера и той ми се видя хубав мъж вече — наистина мъж, между нас казано, Сократе, почти цялата му брада вече е поникнала.
С о к р а т: Е, после? Що от това? Ти впрочем не си ли поклонник на Омир, който казва, че най-приятна възраст е тази на първата брада1, в която възраст е сега Алкивиад.
Приятелят: Как са сега работите? От него ли идеш? И как е разположен към тебе младежът?
Сократ: Добре, струва ми се, много добре, особено днес. Понеже той каза много нещо в моя полза и ми помогна — действително току-що бях с него. Все пак ще ти кажа нещо странно: въпреки че той присъствуваше, аз не му обръщах никакво внимание, а често го и забравях.
Приятелят: Че какво толкова изключително би могло да ви се случи на вас двамата? В никакъв случай не си срещал в този град някой по-хубав!
С о к р а т: И то много!
Приятелят: Що думаш ? Наш съгражданин или чужденец?
С о к р а т: Чужденец.
Приятелят: Откъде?
С о к р а т: От Абдера.
Приятеля т: И този чужденец ти се е сторил толкова хубав, та да ти се види по-хубав от сина на Клиний?
С о к р а т: Как, драги, най-съвършеното знание няма да ти се види по-хубаво?
Приятелят: Ти току-що си срещнал някой учен човек, Сократе?
С о к р а т: Без съмнение най-учения в наше време, ако смяташ, че Протагор е най-ученият.
П р и я т е л я т: О! Що казваш! Протагор бил тук?1 С о к р а т: Трети ден вече.
Приятеля т: И ти току-що си бил с него?
С о к р а т: И то като говорих и чух извънредно много.
Приятелят: Защо тогава не ни разкажеш вашия разговор, ако нещо не ти пречи? Вдигни оттук този роб и седни.
С о к р а т: Разбира се, дори ще съм ви3 благодарен, ако бихте ме изслушали.
Приятеля т: Аи ние на теб, ако би ни разказал. С о к р а т: Благодарността би била взаимна. Но слушайте.
Нощес, още в най-ранно утро, Хипократ, синът на Аполодор, братът на Фасон, заблъска много силно вратата ми с бастуна си и когато му отвориха, втурна се вътре и завика силно:
— Сократе, събуди ли се, или спиш? Аз му познах гласа и казах:
— Това е Хипократ. Да не би да ми носиш някаква лоша новина?
— Не, само добра — ми отвърна той.
— Ти би ми я казал. Какво има? Защо си дошъл по това време?
— Протагор е дошъл! — ми каза той, като застана до мене.
— Завчера — му рекох. — Ти току-що ли си го научил?
— Снощи, бога ми! — каза той. И като опипваше в тъмнината, седна на леглото при краката ми и ми каза: — Да, именно снощи, и то много късно, като се върнах от Ойное. Робът ми Сатир беше побягнал и аз исках да ти кажа, че ще го търся, но поради нещо друго забравих. Като се прибрах, навечеряхме се и вече щяхме да си лягаме, тогава брат ми ми каза, че Протагор бил пристигнал в Атина. Аз се вдигнах веднага да дойда при тебе, но след туй ми се видя, че нощта е твърде много напреднала. Поради умората сънят веднага ме повали, но със ставането си дойдох тук.
Давайки си сметка за неговата жар и страст, аз му казах:
— Какво те засяга това? Да не би Протагор да ти причинява някаква неправда?
Той се засмя:
— Да, в името на боговете, Сократе. Понеже само той е учен, а мен не ме прави.
— Но, кълна се в Зевс, ако ти би му предложил пари и би го убедил, ще те направи и теб учен.
— Зевсе, и вие, останали богове, ако би било до това! Аз не бих оставил нищо нито от моите, нито от парите на приятелите ми. Но аз именно за това идвам при тебе, да му поговориш за мен. Понеже аз не само че съм млад, но и никога нито съм виждал, нито съм чувал Протагор — при първото му идване бях още дете ^4. Но, Сократе, всички го хвалят и твърдят, че той владеел във висша степен изкуството да се говори. Но защо не отидем при него, за да го заварим в къщи? Той е отседнал, както чух, у Калий, сина на Хипоник. Хайде да вървим.
— Да не отиваме още там, драги приятелю — му казах аз, — рано е още. Нека станем, да излезем на двора и да се поразходим, да мине време, докато се съмне — тогава ще отидем. Повечето време Протагор прекарва в къщи, така че бъди спокоен, ще го заварим по всяка вероятност у дома.
След това станахме, излязохме да се разходим на двора и изпитвайки силата на Хипократ, аз започнах да го изследвам, като му задавах въпроси.
— Кажи ми, Хипократе, сега ти се заемаш да отидеш при Протагор, да му платиш възнаграждение за себе си — като при какъв ще отидеш и какъв да станеш ? Също както ако си наумеше да идеш при твоя едноименник лекаря Хипократ от Кос5, да му платиш възнаграждение за себе си и някой те попиташе: «Кажи ми, Хипократе, като на какъв искаш да платиш на Хипократ?» — какво щеше да му отговориш ?