Вниманието му бе изцяло погълнато от записа, който четеше, когато отново го прекъснаха. Едва доловими гласове изпълниха читалнята с безформен, усилващ се шепот. Люк се обърна да погледне със съжаление.
Някой вървеше към него с решителна крачка, която не би могла да принадлежи на нито един Стрълдбръг. Мъжът имаше висока, тясна фигура на човек, прекарал няколко години, разпънат на диба5. Ръцете и кожата под ларинкса му бяха тъмни като на негър, но китките и силно набръчканото му лице бяха черни като безлунна нощ — истинска космическа чернота. Косата му беше като гребен на какаду — двусантиметрова, снежно-бяла ивица от темето до тила му.
Поясар бе нахлул в „Клуба на Стрълдбръг“. Нищо чудно, че шепнеха!
Той спря пред стола на Люк.
— Лукас Гарнър? — Гласът и маниерите му бяха тържествени и официални.
— Точно така — отвърна Люк. Мъжът понижи глас.
— Аз съм Никълъс Сол, Първи говорител на Пояс-ната политическа секция. Има ли тук място, където можем да поговорим?
— Последвайте ме — рече Люк. Той докосна пулта на количката, тя се вдигна на въздушна възглавница и се понесе през стаята.
Настаниха се в една ниша извън главната зала. Люк рече:
— Наистина предизвикахте там врява.
— О? Защо? — Първият Говорител се просна отпуснато в един стол за масаж, като остави мъничките мо-торчета да го размесят в нова форма. Все още говореше бързо и енергично, с добре познатия поясарски акцент.
Люк не можеше да реши дали се шегува.
— Защо ли? Поради една причина: вие сте далеч под долната възрастова граница.
— Пазачът не ми каза нищо. Просто ме зяпаше.
— Мога да си представя.
— Знаете ли какво ме доведе на Земята?
— Чух за това. В системата има извънземен.
— Трябваше да се пази в тайна.
— Работех в полицията на Обединените нации. Пенсионираха ме едва преди две години. Още поддържам връзките си.
— Точно това ми каза Лит Шефър. — Ник отвори очи. — Извинете ме, ако съм бил груб. Мога да понеса тъпата ви гравитация в корабното кресло, но не обичам да ходя в нея.
— Тогава се отпуснете.
— Благодаря. Гарнър, изглежда никой в ООН не разбира спешността на проблема. В системата има извънземен. Той извърши враждебен акт, като отвлече поясар Изоставил е междузвездния си двигател — и двамата можем да се досетим какво означава това.
— Възнамерява да остане. Ще ми разкажете подробностите, нали?
— Съвсем просто е. Знаете ли, че корабът на Аутсайдера пристигна на три лесни за сглобяване части?
— Да.
— Опашната част трябва да е била капсула за връщане. Можем да се досетим, че е имало такава. Два и половина часа след като Бренън и Аутсайдерът са установили контакт, тази част изчезна.
— Телепортиране?
— Не, слава на Файнъгъл. Разполагаме със запис, на който се вижда размазана линия. Ускорението е било огромно.
— Разбирам. Защо идвате при нас?
— А? Гарнър, това засяга цялото човечество!
— Не ми харесва тази игра, Ник. Аутсайдерът засягаше цялото човечество веднага, след като го забелязахте. Вие не дойдохте при нас, докато не изчезна. Защо? Защото сте смятали, че извънземните ще си помислят по-добри неща за човечеството, ако се срещнат първо с поясарите ли?
— Нямам какво да кажа.
— Защо ни го съобщавате сега? Ако телескопите на Пояса не могат да го открият, никой не може да го стори.
Ник изключи устройството за масаж и се поизправи, за да разгледа стареца. Лицето на Гарнър беше лицето на Времето, хлабава маска, покриваща древното зло. Само очите и зъбите изглеждаха младежки. Зъбите бяха нови, бели, остри и нелепи.
Но говореше прямо като поясар. Не хвърляше напразно думите си и не играеше игрички.
— Лит каза, че сте умен. Това е проблемът, Гарнър. Открихме го.
— Все още не разбирам проблема.
— Мина през капан за контрабандисти в края на полета си. Търсехме един тип, който има навика да минава през населени региони с изключен двигател. Един топлинен сензор засече Аутсайдера, а една камера улови част от курса му и го наблюдава достатъчно дълго, за да ни даде скоростта, положението и ускорението му.
Ускорението беше огромно, десетки g. Почти е сигурно, че е на път за Марс.
— За Марс?
— За Марс, орбитата или луните му. Ако ставаше дума за орбитата, вече да сме го открили. Същото се отнася и за луните. И на двете има наблюдателни станции. Само че принадлежат на ООН…