Ник поклати глава, сякаш за да проясни мислите си.
— Гарнър, не мога да те разбера. Не е възможно да смяташ, че сме в състояние да открием Аутсайдера с двуместен кораб. Даже аз знам за марсианския прах. Извънземният се е скрил в някое от прашните морета, прави дисекция на Джак Бренън и няма начин да се доберем до него без да претърсим пустините сантиметър по сантиметър с дълбочинен радар.
— Точно така. Но когато политиците разберат, че си се отправил да претърсваш Марс, какво мислиш, че ще направят? Това, че си назначен за пилот, е техническата страна на въпроса, очевидна за всеки. Да предположим, че открием Аутсайдера? Поясът ще получи дивидентите.
Ник затвори очи и се опита да мисли. Не беше свикнал с такава обиколна логика. Но изглежда Гарнър бе нрав. Ако си помислеха, че отива на Марс, придружен от земянин или не… Ник Сол, Първият говорител на Пояса, упълномощен да сключва договори. Зловещо.
Биха пратили флотилия, която да започне първа претърсването.
— Значи ми трябва земянин, който да ме наеме за пилот. А защо ти?
— Аз мога да намеря кораб веднага. Имам връзки.
— Добре. Намери кораба, а после намери някой жилав земянин с изследователски дух. Продай му го. Тогава той ще ме наеме като негов пилот, какво ще кажеш?
— Добре. Но няма да го направя.
— Защо? — погледна го Ник. — Да не би сериозно да възнамеряваш да дойдеш с мен?
Люк кимна. Ник се засмя.
— На колко си. години?
— Твърде стар съм, за да губя оставащите ми години, като седя в „Клуба на Стрълдбръг“ в очакване на смъртта. Да си стиснем ръцете, Ник.
— М-м? Разбира се, но… Хей! Добре, по дяволите, значи си имал силни ръце. Във всеки случай всички вие, земяните, имате страхотни мускули.
— Виж сега, нямах предвид да натискам някакви копчета. Съжалявам. Исках да ти покажа, че не съм някой слабак.
— Абсолютно. Във всеки случай, не и в ръцете.
— А ние няма да използваме краката си. Навсякъде, където отидем, ще се движим с машини.
— Ти си луд. Ами ако стане нещо със сърцето ти?
— Най-вероятно ще ме поддържа още доста дълго време. То е протеза.
— Вие сте луди. Всички вие. Това е резултат от живота на дъното на гравитационен кладенец. Гравитацията изтласква кръвта от мозъка ви.
— Ще те заведа до телефона. Ще трябва да платиш този милион марки преди ООН да те хване там, където отиваме.
Фсстпок сънуваше.
Беше скрил товарното отделение дълбоко под течния прах в региона на Лацис Солис. Виждаше се като бежова стена зад прозрачния корпус. Тук щяха да са в безопасност задълго, докато издържеше животомоддържа-щата система: много, много време.
Фсстпок стоеше в товарното отделение, където можеше да наблюдава пленника си. След приземяването бе разглобил всички машини, за да направи необходимите ремонти и настройки. Сега само наблюдаваше пленника си.
Туземецът не се нуждаеше от много грижи. Развиваше се почти нормално. Щеше да е чудовище, но навярно не и сакато.
Фсстпок се отпусна върху купчината корени и заспа.
След няколко седмици щеше да е изпълнил своята дълга, дълга задача… или да се е провалил. Във всички случаи щеше да спре да се храни. Беше живял достатъчно, за да го устройва. Скоро щеше да умре, както почти бе умрял преди хиляда и триста корабни години в ядрото на галактиката…
Видял бе огнения взрив над долината на Питчок и бе разбрал, че е обречен.
Фсстпок беше протектор в продължение на двайсет и шест години. Останалите му деца в облъчената с радиация долина бяха на възраст от двайсет и шест до трийсет и пет години, а техните собствени деца бяха на всички възрасти до към двайсет и шест. Сега продължителността на живота му щеше да зависи от това кой бе оцелял след бомбата. Върнал се бе незабавно в долината, за да разбере.
В долината не бяха останали много гледачи, но оцелелите все пак трябваше да бъдат закриляни. Фсстпок и другите питчокски семейства сключиха мир при условие, че те и стерилните им гледачи ще притежават долината до смъртта си, когато долината щеше да бъде върната на Съюза на Великденското море. Имаше начини да се неутрализира частично падането на радиоактивните частици. Питчокските семейства ги използваха. После, като оставиха долината и оцелелите под закрилата на един от своите, те се бяха разпръснали.
Всички оцелели гледачи бяха изследвани и бе установено, че са по принцип стерилни. „По принцип“ означаваше, че ако изобщо имат деца, те ще бъдат мутанти. Щяха да миришат не както трябва. Без протектор, който да защищава интересите им, те бързо щяха да загинат.
За Фсстпок най-важен от оцелелите наследници беше най-малкият, Ттъс, женска на две години.