Прекарваше дълги периоди в стаята си със заключена врата. Бренън беше поставил на нея ключалка и би могъл да я отвори за трийсет секунди. Би могъл да отвори вратата дори само с един ритник, но ключалката имаше психологически ефект и Рой бе благодарен за него.
Липсваше му пространството. На всеки случаен плаж на Земята можеш да тичаш по кривата от влажен, твърд пясък между морето и брега, докато не ти останат сили единствено да дишаш. На Земята можеш да вървиш непрекъснато. в своята заключена стая на борда на „Протектор“, вече без шума от силното ускоряване на кораба, Рой крачеше безспирно между стените.
Понякога, самотен, той проклинаше Бренън, че бе използвал всички радонови бомби. Иначе би могъл да прекара пътуването в стаза. Чудеше се дали Бренън не го бе направил съзнателно, за да има компания.
Понякога проклинаше Бренън за това, че изобщо го бе взел със себе си. Глупава постъпка за такъв интелект. При пълно ускорение „Протектор“ би могъл да изпревари втората и третата двойка пакски разузнавачи без да е необходимо да води сражение. Но гравитация три можеше да бъде опасна за Рой Трусдейл.
Не бе от чак толкова голяма полза по време на битките. Дали Бренън не го беше взел само за компания? Или като своего рода талисман? Или — той се забавляваше с друга идея. Една от дъщерите на Бренън се беше казвала Естел, нали? Тя би могла да предаде името на собствената си дъщеря. Благородната Стел.
Това беше сърдита мисъл: че са го взели само, защото принадлежи към рода на протектора, жив спомен за това, за което се бореше Бренън, за да поддържа жив интереса на Бренън към войната. Защото миришеше както трябва. Рой никога не го попита. Всъщност, не искаше да научи.
— В известен смисъл ти си подложен на загуба на сетивата — каза му веднъж Бренън, Беше малко преди завоя, след като бяха опитали нещо несъмнено интересно: Бренън играеше ролите на петима специалисти по различни науки и акценти в шестстранна дискусия за свободната воля срещу детерминизма. Не се бе получило. И двамата се вживяваха прекалено.
Рой беше започнал да губи желание да говори.
— Имаме всички възможни развлечения — каза Бренън, — но не и разговор, освен с мен. Илюзията, която можеш да получиш от мен, е ограничена. Но нека опитаме нещо.
Рой не го попита какво има предвид. Разбра няколко дни по-късно, когато крачеше из стаята си и откри, че гледа надолу от планина.
Сега прекарваше вътре повече време от всякога. Бренън често променяше средата. Двеста и седемдесет градусовите холографски записи бяха взети от паметта на компютъра и произхождаха от всички светове, освен от Земята. След няколко несполучливи старта, той започна да избягва сцените с хора. Хората изобщо не забелязваха Рой — държаха се сякаш не съществуваше. Това му действаше зле.
Можеше да седи с часове, вперил поглед в леко неземни пейзажи и му се искаше да е в състояние да се пренесе там. Това също му действаше зле и той ги изключваше.
Беше по време на един от тези случаи — стените около него не бяха нищо друго, освен стени, — когато Рой отново започна да се чуди какво точно планира Бренън на Дом.
Пакските разузнавачи бяха променили силно посоката си при преминаването покрай неутронната звезда. Сега огромният им радиус на завиване най-сетне ги беше насочил към Дом, но ускорението им от 5,5 g нямаше да компенсира времето, което бяха загубили. Не можеха да настигнат „Протектор“.
Един миролюбив народ не би могъл да се убеди лесно да се подготви за радикална отбрана. Трябваше време, за да започнат фабриките да произвеждат оръжие. А колко голяма заплаха представляваше една двойка пакски разузнавачи?
— Сигурен съм, че могат да унищожат една планета — трезво каза Бренън, когато Рой го попита. — Планетата е голяма мишена, системите за поддържане на околната среда са деликатни и тя не може да избяга като бусардов реактивен таран. Освен това пакският разузнавач вероятно е създаден да унищожава планети. Ако не може да направи това, каква полза от него?
— Ще имаме по-малко от година, за да ги подготвим.
— Не се притеснявай. Достатъчно дълго е. Дом вече има комуникационни лазери, които могат да стигнат до Земята. Това говори добре за точността и мощта им. Ще ги използваме като оръдия. А съм разработил и проекти за построяване на оръжия с индуцирана гравитация.
— Но ще ги построят ли? Те са миролюбиви хора в стабилно общество!
— Ще ги уговорим.
Като стоеше в стаята си и се взираше в пуст, бурен морски пейзаж, Рой се чудеше на Бренъновия оптимизъм. Дали вече не му беше чужд начинът на мислене на гледачите?