А двигателят на „Протектор“ все още беше изключен. Не се опитваше да го преследва.
Дали Бренън още беше на борда на кораба?
Тогава Рой видя възможност. Нерационална, но време за мислене нямаше: той изпълзя от аварийното кресло и слезе по стълбата. Оръжията бяха в херметичната камера. А вътрешната врата още беше отворена. Рой се хвърли вътре, грабна един от лазерите до стената и скочи назад, преди вратата да се затвори.
Тя не бе помръднала.
Но ако Бренън не беше на борда на „Протектор“…
Тогава, колкото и да беше ирационално, Бренън трябва да се опитваше да спаси положението и него. За да стори това, трябваше да влезе в товарния кораб. Подвиг на невъзможен героизъм… но Рой можеше да го види как оставя двигателя на автоматично изключване и изскача от херметичната камера, точно когато освободи кабела. Скача върху корпуса и закача за него въже, преди Рой да може да покачи натоварването. После се спуска по въжето до камерата.
Невъзможно ли? Какво бе невъзможно за Бренън? Рой държеше оръжието в готовност и очакваше вътрешната врата на херметичната камера да се затвори.
Отговорът дойде с бученето и взрива зад него. Със съскащ писък на въздух за дишане Бренън-чудовището влезе през корпуса откъм тоалетната на кабината, мина през вратата на тоалетната и я затвори меко след себе си. Вратата не беше от материала на корпуса — тя се свиваше леко при налягане, но издържа.
Рой вдигна пушката.
Бренън хвърли нещо. Движеше се прекалено бързо, за да го види и уцели Рой в горната част на дясната ръка. Костта се счупи като кристал. Рой се завъртя под деветдесет градуса от удара, а ръката му се извади от рамото като нещо мъртво. Лазерът отскочи от стената и падна до него.
Той го вдигна с лявата си ръка и престана да се върти.
Бренън беше застанал като бейзболен играч, подаващ топка. Държеше мек въглероден диск с големината на хокейна шайба.
Рой стисна лазера. Защо Бренън не хвърляше диска? После сложи пръст на спусъка. Защо Бренън не хвърляше диска? Той стреля.
Бренън отскочи встрани невероятно бързо, но не колкото светлината. Рой насочи лъча след него. Той разсече тялото на Бренън точно под кръста.
Бренън падна, разрязан наполовина.
Ръката не го болеше изобщо, но звукът от падането на Бренън го нарани ужасно. Той погледна към ръката си. Беше отпусната и подута като пъпеш, а от мястото, където се бе показало парче кост, течеше кръв. Рой погледна обратно към Бренън.
Това, което беше останало от него, се изправи на ръцете си и се приближи към Рой.
Рой отскочи до стената. Кабината ставаше все по-закръглена. Шок. Той се усмихна, когато Бренън дойде по-близо.
— Touche, Monsieur — каза той.
— Ти си ранен — рече Бренън.
Всичко наоколо посивяваше и губеше цвета си. Рой разбра, че Бренън разкъсва ризата му, за да завърже турникет под рамото му. Бренън му говореше монотонно, независимо дали очакваше Рой да го чуе.
— Можех да те убия, ако не ми беше роднина. Глупаво, глупаво. Таванът може да падне отгоре ти, Рой. Рой, слушай, ти трябва да живееш. Може да не повярват на информацията в компютъра. Рой? По дяволите, слушай!
Рой припадна.
Не беше на себе си през по-голямата част от това, което последва. Успя да обърне товарния кораб към Дом, но техниката му се бе влошила и той изви във външна орбита. Корабите, които дойдоха след него, бяха предназначени за изследване на вътрешната система. Успяха да върнат Рой, трупа на Бренън и компютъра от борда на „Протектор“. Самия „Протектор“ трябваше да изоставят.
Раната на ръката му изглеждаше достатъчно обяснение за състоянието на кома, в което го завариха. Измина известно време, преди да разберат, че болестта му е друга. Дотогава двама от пилотите бяха повалени от нея.
„Пилето е начинът на яйцето да направи ново яйце.“
Самюъл Бътлър11
Всеки човешки протектор трябва да се събужда така. Един Пак се събужда разумен за пръв път. Човешкият протектор има човешки спомени. Той се събужда с бистър ум, спомня си и мисли с известен срам: „Бях глупав“.
Бял таван, чисти, груби завивки и мек дюшек. Подвижни пастелни паравани от двете ми страни. Прозорец пред мен — виждат се ниски, извити дървета на някак си разпокъсана морава, цялата окъпана от слънчева светлина, която е малко оранжева, за да е на Земята. Примитивни съоръжения и много пространство: намирах се в домска болница и знаех, че съм бил глупав. Ако Бренън само беше… но той не би трябвало да ми каже нищо. Толкова близо до Дом, разбира се, се е заразил сам. Трябвало му е само да знае, че той или трупът му е стигнал на Дом. И ме беше оставил да го хвана: същото разсъждение.