Местният кораб не даваше признаци, че знае за присъствието на Фсстпок. Още няколко минути и той щеше да се изравни с него, и все пак непознатият не правеше нищо… Грешка. Туземецът бе изключил двигателя си. Това беше покана към Фсстпок да изравнят курсовете си.
Фсстпок го направи. Не изразходва нито движения, нито гориво — можеше да е прекарал целия си живот в упражняване единствено на тази маневра. Корабът му се приближи до този на местния и спря.
Бе облякъл костюма си под налягане, но не направи първата крачка. Фсстпок не смееше да рискува собствената си личност, не и когато беше така близо до победата. Ако само туземецът излезеше от кораба си…
Бренън наблюдаваше как корабът се изравнява с неговия.
Три части, разположени на по тринайсет километра една от друга. Не виждаше да ги свързва някакъв кабел. Можеше и да е толкова тънък, че да не се забелязва от това разстояние. Най-голямата, най-масивната част сигурно беше двигателят: цилиндър с три малки конуса, които стърчаха под ъгъл от опашката. При тази си големина цилиндърът трябва да бе прекалено малък, за да съдържа достатъчно гориво за междузвездно пътешествие. Или Аутсайдерът бе изхвърлил изразходваните резервоари по пътя си, или… управляем таран-робот?
Втората част беше сфера с приблизителен диаметър осемнайсет метра. Когато корабът най-после спря да се движи, тази част беше точно срещу Бренън. В сферата имаше голям кръгъл прозорец и това й придаваше прилика с огромна очна ябълка. Когато мина покрай него, тя се обърна да проследи Бренън. Той откри, че му е трудно да отвърне на този обезпокоителен поглед.
В този момент в ума му проблесна нова мисъл. Сигурно правителството на Пояса бе организирало по-добра среща от тази…
Беше успял да огледа добре опашната част, когато мина покрай него. Имаше яйцевидна форма и размерите й навярно бяха осемнайсет на дванайсет метра. Големият й край, който гледаше в посока, противоположна на двигателя, беше толкова еднообразно надупчен от пясъчни зрънца, че приличаше на обстрелван с пясък. Малкият й край бе заострен и гладък, почти блестящ.
Бренън кимна сам на себе си. По време на ускоряването предният край е бил предпазен от микрометеорити чрез вдлъбнато поле. По време на забавянето обратната му позиция бе свършила същата работа.
В яйцето нямаше цепнатини.
Забеляза някакво движение в изпъкналия ирис на централната част. Бренън напрегна очи и се опита да види по-добре… но не се случи нищо друго.
Особен начин за построяване на кораб, помисли си той. Централната част сигурно беше животоподдържа-щата система, дори и само защото имаше илюминатор, а задната част нямаше. А двигателят трябва да бе опасно радиоактивен — в противен случай защо корабът бе разделен по този начин? Но това означаваше, че живо-топоддържащата система е разположена така, че да предпазва товарната част от радиацията на двигателя. Каквото и да имаше в това товарно отделение, то трябва да беше по-важно от пилота — от гледна точка на самия пилот.
Или беше така, или пилотът и конструкторът бяха глупави или луди.
Корабът на Аутсайдера сега беше неподвижен, двигателят му изстиваше, а животоподдържащата му част бе на стотина метра разстояние. Бренън чакаше.
„Станал съм шовинист — каза си той. — Не мога да преценявам дали един извънземен е нормален според критериите на Пояса, нали?“
Устните му се сгърчиха. „Сигурно мога. Онзи кораб е зле конструиран.“
Извънземният излезе върху корпуса на кораба си.
Когато го видя, всички мускули в тялото на Бренън трепнаха рязко. Беше двуног и оттук видът му изглеждаше достатъчно човешки. Но бе излязъл през илюминатора. Бе застанал върху корпуса на собствения си кораб, неподвижен и чакащ.
Имаше две ръце, една глава, два крака. Използваше костюм под налягане. Носеше оръжие — или реактивен пистолет. Нямаше начин да разбере. Но Бренън не видя реактивен двигател на гърба му. Реактивният пистолет изисква много по-голямо умение, отколкото реактивният гръбен двигател. Кой би се осмелил да използва пистолет в открития космос?
Какво, Файнъгъл да го вземе, чакаше?
Разбира се. Чакаше Бренън.
В един безумен момент той реши да запали двигателя и да изчезне оттук, преди да е станало прекалено късно! Като проклинаше страха си, Бренън решително се насочи към вратата. Хората, които строяха едноместни кораби, ги правеха колкото се може по-евтини. Неговият нямаше херметична камера, а само врата и помпи за пречистване на животоподдържащата система. Костюмът на Бренън беше стегнат. Единственото, което трябваше да направи, бе да отвори вратата.