— Добрата воля може да се спечели отново — мъдро заяви професор Слайгърт. — Но екипировка за милиарди долари…
— Може да бъде спасена от следващата експедиция. Виж, професоре, дай ми възможност. Няма ли някакъв начин да контролирам ръчно това нещо?
— Никакъв. Това ще обезсмисли целта на машината. Със същия успех ти би могъл и да я свалиш, ако ти бъде разрешено да се уповаваш на собствените си инстинкти вместо на електронните импулси.
— Тогава ми кажи как да го сваля.
— Това не може да стане. Защото тогава няма да бъдеш предпазен.
— Виж — запротестира Бентли. — Избран съм, защото съм компетентен изследовател. Аз съм човекът, който се намира тук. Аз знам какви са условията. Кажи ми как да се освободя от това нещо.
— Не! Протек трябва да премине пълните си изпитания. Пък и ние искаме ти да се завърнеш жив.
— Това е съвсем друга работа — съгласи се Бентли. — Обаче тези хора твърдят, че могат да ме убият.
— Примитивните народи винаги надценяват възможностите на силата, оръжията и магиите си.
— Знам, знам. Но сигурен ли си, че те не могат да проникнат през полето? Може би някаква отрова?
— Нищо не може да мине през полето — търпеливо настоя Слайгърт. — Нито дори лъч светлина не може да проникне. Нито гама лъчи. Ти носиш на себе си непроницаема крепост, Бентли. Защо все пак не й се довериш?
— Първите модели на изобретенията, прототипите, понякога се нуждаят от доста подобрения — промърмори Бентли. — Но нека да е твоето. Няма ли все пак да ми кажеш как да го сваля, ако случайно нещо се повреди?
— Иска ми се да пристанеш да ме молиш за това, Бентли. Ти си избран, за да проведеш пълно изпитание на Протек в действителни условия. И ти ще направиш точно това.
Когато Бентли прекъсна връзката, навън цареше дълбок здрач и селяните се бяха прибрали в колибите си. Огньовете пред тях догаряха и се чуваха писъците на някакви нощни животинки. В този момент Бентли се почувства напълно чужд тук и му се поиска да си бъде у дома.
Беше изморен почти до безсъзнание, но се насили да хапне малко от концентрираната храна и да пийне глътка вода. После разкопча колана с инструментите, радиото и манерката, бутна сърдито с юмрук Протек и легна да спи.
Тъкмо когато се унасяше, Протек рязко се включи, като едва не му прекърши врата.
Бентли изморено се заопипва за контролните бутони, намери ги някъде над корема си и изключи полето.
Колибата си беше съвсем същата. Не успя да открие източника на нападението.
Дали пък Протек не може вече да оценява правилно реалността, зачуди се той, или пък някой телсианец се е опитал да го удари с копие през прозореца?
Тогава Бентли видя едно мъничко зверче да бяга с бясна скорост. Под крачетата му се вдигаха облачета прах.
Животинчето може просто да е искало да се сгуши на топличко, помисли Бентли. Но, разбира се, то беше чуждоземно. И вездесъщият Протек не можеше да допусне дори и възможност от потенциална опасност.
Той заспа и веднага започна да сънува, че е затворен в килия от яркочервена гума. Можеше да бута стените навън и те се разтягаха, разтягаха, но в един момент се отпускаха и той отново попадаше в средата на килията си. Това се случваше непрекъснато, докато накрая усети, че гърбът му е изкривен, и се събуди в тъмната обвивка на полето на Протек.
Този път наистина му беше трудно да открие контролния бутон. Той го търсеше отчаяно. Липсата на достатъчно въздух под обвивката го накара да се задъха и да изпадне в паника. Намери бутоните чак под брадата си, освободи полето и започна да претърсва отчаяно наоколо, за да открие източника на поредното нападение.
Намери го. От сламения покрив бе паднало някакво клонче, което се бе опитало да попадне отгоре му. Протек, естествено, не би позволил подобно нещо.
— Оооо, хайде сега — изпъшка на глас Бентли. — Нека бъдем поне малко разумни!
Но беше наистина твърде изморен, за да обръща повече внимание. За щастие през останалата част на нощта нямаше повече произшествия.
Хуаскъл дойде в колибата на Бентли на сутринта. Изглеждаше много тържествен и доста разтревожен.
— През нощта откъм колибата ти се чуваха страхотни звуци — каза шаманът. — Мъчителни звуци, като че ли се бореше с дявол.
— Просто спя много неспокойно — обясни Бентли.