Хуаскъл се усмихна, за да покаже, че шегата му е харесала.
— Приятелю, ти моли ли се снощи за пречистване и за освобождаване от злото?
— Разбира се.
— И чути ли бяха молитвите ти?
— Да — отвърна с надежда Бентли. — Около мен няма зло. Нито трошица.
Хуаскъл, изглежда, се съмняваше.
— Как би могъл да си сигурен? Не е ли по-добре да си тръгнеш с мир? Ако не можеш да бъдеш посветен, ние ще трябва да те унищожим…
— Не се бой — каза му Бентли. — Нека започваме.
— Много добре — съгласи се Хуаскъл и двамата излязоха от колибата.
Посвещението трябваше да се извърши пред големия огън на площада. През нощта бяха изпратени вестоносци и сега тук се бяха събрали шамани от много села. Някои бяха дошли чак от трийсет километра разстояние, за да участват в церемонията и да видят чужденеца със собствените си очи. От тайно скривалище бе изваден церемониалният тъпан и сега той биеше тържествено. Селяните се бяха насъбрали да гледат, говореха си и се смееха. Но Бентли усещаше прикрита нервност и напрежение.
Последва дълга серия танци. Когато започна последният, Бентли се присви от страх, тъй като водещият танцьор размахваше над главата си някакво стъклено кълбо. Той се приближаваше все повече и когато беше само на няколко стъпки, кълбото се завъртя главозамайващо.
Селяните гледаха в захлас. Бентли затвори очи, очаквайки да бъде захвърлен мигновено в тъмнината от силовото поле.
Но танцьорът най-после отстъпи и танцът свърши, придружен с одобрителен шум от страна на селяните.
Хуаскъл започна да говори. Бентли разбра с облекчение, че това е краят на церемонията.
— О, братя — заговори Хуаскъл. — Този чужденец дойде през великата бездна, за да стане наш брат. Много от качествата му са странни и около него като че ли витае някакъв намек за зло. И все пак, може ли някой да се усъмни, че той е добър? Кой би се усъмнил, че той по своята същност е добър и почтен човек? С това посвещаване ние го освобождаваме от злото и го правим един от нас.
Последва мъртво мълчание, докато Хуаскъл се приближаваше към Бентли.
— Сега — каза Хуаскъл — ти си шаман и един от нас. — Той протегна ръка.
Бентли почувства как сърцето му подскочи. Беше победил! Бяха го приели! Той подаде ръка.
Или поне се опита. Но не успя, защото Протек, винаги нащрек, го спаси от възможността за опасен контакт.
— Ах ти, проклета, идиотска играчка! — Бентли замаяно намери контролния бутон и освободи полето.
Веднага разбра, че работата е напечена.
— Зло! — крещяха телсианците и размахваха заплашително оръжия.
— Зло! — крещяха шаманите.
Бентли се обърна отчаяно към Хуаскъл.
— Да — тъжно произнесе младият шаман. — Вярно е. Надявахме се да те излекуваме от злото с нашия древен ритуал. Но не би. Злото трябва да бъде разрушено! Убийте дявола!
Към Бентли полетя облак копия. Протек отвърна мигновено.
Скоро стана ясно, че силите са изравнени. Бентли оставаше за няколко минути в полето, после го изключваше. Телсианците, като го видеха все така недокоснат, подновяваха атаката си, а Протек моментално се включваше в действие.
Бентли се опита да тръгне към кораба си. Но Протек се включваше веднага щом успееше да го изключи. Щеше да му бъде необходим месец, или дори два, за да измине разстоянието при тази скорост на придвижване. Затова той престана да опитва. Трябваше просто да изчака нападателите да се махнат. След малко те щяха да разберат, че не могат да го наранят, и двата народа най-после щяха да се заемат с работа.
Той се опита да се поуспокои вътре в полето, но това се оказа невъзможно. Беше гладен и ужасно жаден. Пък и този въздух започваше да става все по-замърсен.
После Бентли с чувство на ужас си спомни, че снощи, когато полето се беше включвало, в него не можеше да проникне отвън даже и въздух. Естествено… Нищо не можеше да премине. И ако не внимава, може да се задуши.
Той разбра, че дори и непревземаемата крепост може да падне, щом като защитниците й почнат да умират от глад и жажда.
Започна да мисли усилено. Колко време телсианците биха могли да поддържат нападението? Рано или късно трябваше да се изморят, нали?
Или не?
Бентли изчака колкото можеше по-дълго и отново изключи полето. Телсианците бяха насядали около него. Бяха запалили огньове и приготвяха храна. Ринек мързеливо хвърли едно копие към него и полето се появи.
Значи, помисли си Бентли, те са се научили. Те щяха да го уморят от глад.
Опита се да мисли, но стените на тъмния му затвор като че ли го притискаха. Започваше да страда от клаустрофобия, а и въздухът пак не ставаше за дишане.
Той се поколеба за миг и изключи полето. Телсианците го наблюдаваха хладно. Един от тях се пресегна за копие.