Веднага след това един глас изпищя:
— Не така!
Последва силен трясък, сякаш нещо вътре се сгромоляса, чу се шум от тътрене на крака и мис Белрингър отвори вратата.
— Извинявайте, беше Уелингтън — каза тя. — Заповядайте, влезте.
Въведе го в претрупаната всекидневна и започна да събира купчина книги от пода. Главният инспектор се наведе, за да й помогне. Книгите бяха до една доста тежки.
— Вечно се катерят, нали разбирате. Не знам на кого му е хрумнало, че котките са много ловки. Сигурно въпросният човек никога не е имал котка. Моята постоянно бута и събаря какво ли не.
Барнаби забеляза Уелингтън — едър сивкаво-кафяв котарак, с четири бели лапи като ботушки — върху едно пиано. Името изглеждаше подходящо3, а и в лицето приличаше на стар ботуш — износен и сбръчкан. Следеше ги с очи как пренареждат книгите. Изражението му беше тайнствено и иронично. Котарак, който изчаква да удари неговият час.
— Моля — замахна с ръка мис Белрингър, като за малко не събори няколко, снимки. — Седнете.
Барнаби премести няколко нотни партитури, изрисувана керамична патица и панерче с карамелени бонбони от едно кресло и седна.
— Господин главен инспектор — започна домакинята, като седна срещу него на едно викторианско канапенце за двама и сви плътно колене (беше с медно кафяви три четвърти панталони за голф), — кажете ми какво открихте.
— Първото нещо, което вече знам със сигурност е, че вие бяхте права — наистина нещо е тревожело приятелката ви.
— Знаех си аз! — плесна се тя с ръце по бедрата и от брокатените й панталони се вдигна лек прах. — Какво ви казах!
— За съжаление като че ли няма начин да се установи какво точно е било.
— Кажете ми какво се е случило.
Докато Барнаби разказваше за срещата си с Тери Бейзли, очите му обхождаха стаята. Тя беше голяма и претъпкана от пода до тавана с книги, украшения, сухи цветя и растения в саксии. Три от рафтовете бяха заети от криминални издания на „Пенгуин’с“ с характерните бели и зелени обложки. Огромна примитивна каменна глава стоеше над камината, в единия край гордо се открояваше превъзходна стереоуредба „Куод енд Лин“, а до френските прозорци, наред със старинните предмети, висеше картина на Бен Никълсън4.
— И сега какво ще правим? — втренчи се в него тя с широко отворени очи и настойчив поглед. Седеше на самия ръб на канапето, готова на всичко.
Барнаби си даде сметка, че безрезервната й вяра в него започва да му лази по нервите. Тя очевидно го смяташе за фокусник. А неговото отношение към случая (ако изобщо имаше случай) беше все още неясно и недооформено. Не мажеше да й измъкне зайче. Дори не беше сигурен, че разполага с подходящата шапка.
— Нищо не можете да направите, мис Белрингър. Ще помоля полицейския лекар да огледа тялото. Но ще ми трябва вашето разрешение…
— Да, разбира се.
— Ако той не сметне за необходимо да се продължи разследването, това вероятно би означавало приключване на случая.
Беше очаквал тази новина да я съкруши; напротив — тя енергично закима с глава в знак на съгласие.
— Отлично. Собственикът на погребалното бюро се казва Браун. На „Керидж Стрийт“. Ще ви напиша бележка.
Направи го бързо, с помощта на автоматична писалка с широк писец, напълнена с туш, върху плътна, гладка, кремава хартия. После му подаде плика с думите:
— Няма да ви задържам. Нали ще ме уведомите за резултата? Добра работа свършихте, плавен инспектор Барнаби.
Барнаби сложи ръка на устата си и се изкашля, за да прикрие усмивката си.
Докато го изпращаше към вратата, мис Белрингър взе една от снимките в старомодни рамки и отбеляза:
— Това е Емили. Тук е на осемнадесет години. Тъкмо бяхме започнали да учителстваме.
Барнаби погледна избелялата кафеникава снимка. Беше правена в студио. Луси стоеше до една жардиниера, в която беше засадена палма. Емили седеше на стол. Гледаше право в камерата. Права светла коса, завита на кок, раздалечени очи, решително стиснати устни. Дългата до прасеца пола и бяла блузка бяха безупречни. Луси се беше усмихнала широко. Кокът й беше малко изкривен, а единият ръб на полата й леко висеше. Бе отпуснала покровителствено ръка върху рамото на приятелката си.
3
Херцог Уелингтън (1769–1852) въвежда на мода в британската армия характерните високи ботуши, които впоследствие носят неговото име. — Б.р.
4
Бен Никълсън (1894–1982) — англ. художник — абстракционист. Пионер на конструктивизма на Острова. — Б.р.