— О, на ваше място не бих го направила! Храната на мисис Суини е с пословично лоша слава.
Барнаби се усмихна и отвърна:
— Е, ще се постарая да оцелея някак си.
— Аха… разбирам. Опитвате се да уловите местния колорит. Опипвате почвата.
Хванал бравата с кърпичката си, Барнаби й отвори вратата. Тя направи крачка напред, ала внезапно нещо привлече погледа й.
— Много странно.
— Какво имате предвид?
— Няма го греблото на Емили. Тя винаги го държеше на този рафт заедно с градинската лопатка и престилката си.
— Сигурно е в градината.
— О, не. Тя никога не изневеряваше на навиците си. Винаги почистваше сечивата с вестник и ги поставяше на черджето, след като ги е използвала.
— Без съмнение ще изскочи отнякъде.
— Сега вече това няма голямо значение, нали? — Тя се обърна. — Ще ви чакам към два часа.
След като тя си тръгна, Барнаби постави сержант Трой на пост пред вратата, а самият той потъна в тапицирания диван в спокойната, подредена стая и се заслуша в тиктакането на часовника. Срещу него имаше две кресла с идеално опънати и пригладени възглавнички. В едно от тях наскоро е седял някой с чаша вино в ръка, усмихвал се е, разговарял, убеждавал? А може би убивал?
Главният инспектор вече не хранеше почти никакви съмнения по въпроса. Почти сигурно беше, че бучинишът в кухнята представлява доста груб опит да се внуши, че късогледата мис Симпсън е откъснала по погрешка китка от него, обърквайки го с магданоз и така се е отровила. След новината за аутопсията, разпространила се светкавично из селото, някой е решил, че няма да е зле да се застрахова.
Той се приближи до масичката с телефона, по която вече се беше събрал тънък пласт прах и се загледа в книгите. Шекспир лежеше отворен най-отгоре на купа. Юлий Цезар — най-благородният от всички римляни. „И не на последно място — и най-отегчителният“, помисли си Барнаби, като си спомни как се бе борил с текста на пиесата преди повече от тридесет години. Оттогава не беше чел нищо от Шекспир, а едно задължително посещение на някаква новаторска адаптация на „Сън в лятна нощ“, в която Джойс играеше ролята на Титания като суфражетка от времето на крал Едуард, не допринесе с нищо, за да го накара да съжалява за решението си. Вгледа се в отворените страници и присви очи. Опипа джобовете си за очилата за четене, но си спомни, че са в другото му сако и хвана лупата с кърпичката си.
Мис Симпсън е била стигнала почти до края на пиесата. Пиндар беше донесъл лошите новини от бойното поле. Барнаби прочете няколко реда. Изобщо не му изглеждаха познати. Тогава забеляза нещо. Едва забележима сива линийка в полето. Отиде с книгата до прозореца и отново се втренчи. Някой беше отбелязал отстрани четири реда от репликата на Касий. Той ги прочете на глас:
Пета глава
Когато Барнаби влезе в „Блек Бой“, всички разговори сепнаха. Не че това значеше нещо. В ъгъла, сред гъсти кълба тютюнев дим, се мержелееше едно старче; двама младежи бяха вдигнали краката си на барплота; някакво момиче се бореше с автомата за плодове. Мисис Суини, жена с посивяла коса и нетипично плосък за кръчмарка гръден кош, никак не изглеждаше в свои води зад собствения си тезгях.
Главен инспектор Барнаби попита какво имат за ядене, отказа един от домашно приготвените пайове на мисис Суини и се спря на сандвич със сирене и лук и половинка светло пиво. Беше сигурен, че любопитството относно причината за присъствието му в селото скоро ще предизвика някакъв коментар. Оказа се обаче неподготвен за бързината, с която се стигна до същността на въпроса. Едва беше отпил глътка бира (въз топличка и пенеста), когато един от младежите се обади:
— Ти си онова ченге, нали?
Барнаби отряза парче сирене и раздвижи глава по начин, който би могъл да означава всичко.
— Предполагам, че сте тук заради бедната мис Симпсън — включи се и мисис Суини.
— Познавахте ли я? — попита Барнаби.
— Разбира се. Няма човек в селото, който да не познава мис Симпсън.
Облаците в ъгъла се поразсеяха и сред тях се разнесе тракане като от опашката на гърмяща змия. „Мили Боже, помисли си Барнаби, бедният старец сигурно вече едва се държи на краката си.“ Но не след дълго разбра, че шумът е бил предизвикан от рухваща редичка домино.