Когато вратата се затвори зад гърба им, Трой каза:
— Трогателно.
Можеше да се отнася до външността й, мястото й в домакинството или тромавата й, зле съшита лъжа за неплатения данък. Барнаби бе напълно съгласен с него и за трите.
Катрин Лейси вървеше бавно през павирания двор и гледаше как двамата полицаи си отиват. Въпреки горещия ден й беше студено. Бенджи виеше жално под навеса на първия силоз. Тя отиде дотам и го взе. Той се размърда и се опита да скочи от ръцете й. Ребрата му стърчаха под кожата, като че ли изобщо нямаше плът между тях.
— Скъпа…
Чу леко тупване, докато Хенри се справяше със стъпалото на кухнята, после насочи количката си към нея. Тя остави кучето на земята.
— Добре ли си?
Помъчи се да се успокои, преди да се обърне към него. Не отговори — просто поклати глава и завесата от блестяща тъмна коса се разлюля около лицето й.
— Заради Бенджи ли? Просто трябва да се примириш с това, Кейт, знаеш го. И двамата опитахме всичко, което е по силите ни. Той просто не желае да яде. Моля те… Нека извикаме ветеринар…
— Моля те… само още един ден.
— Кучето е старо. Тя му липсва прекалено много. Не можем да седим и да го гледаме как умира от глад.
— Не е само това. — Обърна се и приклекна сковано до количката. — Това… не мога да го обясня… О, Хенри… — Сграбчи ръцете му. — Просто имам ужасно предчувствие…
— За какво? — Наведе глава и й се усмихна бащински. — Какво предчувствие?
— Не мога точно да го изразя — просто, че нещата с нас ужасно ще се объркат… че няма да има сватба…
— Говориш пълни глупости.
— Знаех си, че ще реагираш така. Но ти не разбираш…
Тя млъкна и го загледа. Мил, хубав, може би малко самодоволен. И защо да не е? Родът Трейс бе стар нормански род. Имаше гравюри на сър Робърт Трейс, съпругата му Исмелда и нейната котка, застинали във вечността в хладината на църквата от тринадесети век. Тази фамилия бе проляла скромно количество от благородната си кръв и в двете световни войни и се бе завърнала към властта си, окичена със слава. Думите „сигурност на собствеността“ за тях бяха безсмислени. Защото никога не са познавали нищо друго, освен живота на богати земевладелци.
— Не разбираш… — повтори Катрин. — Тъй като никога не ти се е налагало да искаш нещо, което не можеш да получиш, ти не можеш да разбереш, че животът невинаги е такъв, какъвто искаш. Мисля, че това, което става… смъртта на мис Симпсън, а сега и Бенджи… и Майкъл отказва да дойде в събота… Мисля, че са поличби.
Хенри Трейс се засмя и извика с престорен ужас:
— Пазете се, хора! Наближават мартенските иди!13
— Няма нищо смешно.
— Извинявай, мила, но не виждам никой наоколо да крещи и да сипе проклятия.
— Какво?… — неразбиращо го погледна тя.
— Няма значение. А що се отнася до Майкъл… ами… Той едва ли е поличба. Сигурно от няколко седмици насам ти е станало ясно, че ще откаже да те отведе до олтара. Знаеш го какъв е.
— Но аз мислех… Поне на сватбата…
— Искаш ли да поговоря с него?
— Това нищо няма да промени. Човек би си казал, че след всичко, което ти направи за нас, ще…
— Хайде, стига. Не трябва да говориш така. Нищо не съм направил.
Когато тя се изправи, подпирайки се с ръце на количката, той проговори нежно:
— Горките малки коленца, наранени са от плочите… — Повдигна крайчеца на роклята й и нежно докосна трапчинките. — Милите малки коленца… Хенри ще ги излекува.
От един прозорец над тях Филис Кадел рязко се извърна. Включи телевизора и се отпусна в най-близкото кресло. Гласове изпълниха стаята. На екрана една двойка, изпаднала в алчен екстаз, се бореше да обгърне цял куп потребителски стоки, а през това време публиката — изпаднала в не по-малък екстаз — крещеше обидни или пък насърчителни думи. Жената, със застинал поглед на умопобъркана, се подхлъзна, издърпа една консервна кутия и цялата пирамида се строполи на земята. Филис натисна едно копче на дистанционното и на екрана се появиха двама влюбени, които редяха хвалебствия за овесената каша на партньора си. Третото копче задейства една пасторална сцена, която показваше как възрастна двойка тъне в задоволство, докато чете на глас телеграмите по случай златната си сватба. Четвъртото копче докара някакъв черно-бял филм. Двама мъже държаха трети за ръце, докато четвърти го правеше на пух и прах. Ляво кроше в мутрата, после дясно. Плесница. Нещо изхрущя. После две в корема. Спиране на дъха, агонизиращ хрип. Накрая едно коляно в слабините и юмрук в бъбреците.
13
13-ият ден на месеца у древните римляни, а през месеците март, май, юли и октомври — 15-ият. Юлии Цезар бил предупреден от предсказателите да се пази от мартенските иди. Брут действително го убива по това време. — Б.р.