Изразът на лицето й изразяваше нещо много повече от раздразнение. Очевидно кипеше вътрешно от разочарование при спомена за пропуснатата възможност. Явно не можеше да понася да бъде в неведение относно всичко, което става между всички, навсякъде и по всяко време. „Описвала маршрута на полета на гълъб, как пък не!“, помисли си Барнаби и се обърна, за да разпита сина й.
— Целия следобед бях на работа, което ще потвърди партньорът ми. Тръгнах си някъде към пет без петнадесет. Дойдох си направо у дома и не съм излизал повече никъде.
— Не знаех, че сте партньор в бизнеса, мистър Рейнбърд.
— Майка ми ми откупи партньорството по случай двадесет и първия ми рожден ден. До този момент вече бях работил три години там и бях напълно уверен, че именно това е моето призвание. — Сви колене по момчешки и допълни: — Направо обожавам работата си! Разбирате ли ме какво имам предвид?
Барнаби се опита да си придаде напълно разбиращ вид. Всъщност не се тревожеше особено много за алибитата на семейство Рейнбърд. Знаеше, че в Транкилада има нещо далеч по-полезно — и именно то бе обект на неговия интерес. Искаше да добие представа за населението на селото. И за клюките. Ако беше преценил правилно Айрис Рейнбърд, и двамата щяха да станат още по-словоохотливи веднага, щом се разиграят правилните начални ходове.
Той каза:
— Мисис Рейнбърд, уверен съм, разбирате, че в случаи като този ние се чувстваме поласкани да можем да разчитаме на един толкова бдителен и… наблюдателен човек като вас. Човек, който да може да запълни неяснотите, така да се каже.
Пагодата се приведе царствено напред.
— Кажете ми… мис Лейси и брат й отдавна ли живеят в селото?
— Откакто са се родили. Макар че невинаги са живели в Ходи Котидж. Родителите им имаха голяма къща малко по-надолу по пътя „Геслър Тай“. Нямаха много земи, само една големичка градина. Живееха като благородници — стара семейна бавачка, децата ходеха в частно училище, понита и коли, и през ден прескачаха до Франция. През празниците пък ходеха на лов. Смятаха се за истински аристократи. Не бяха, разбира се. Нямаха никакво потекло.
Сержант Трой, който не пишеше, веднага долови стаеното презрение в тази забележка, без дори сам да разбира защо.
— Хората харесваха Мадлен — продължи мисис Рейнбърд, — но пък съпругът й беше ужасен човек. Много пиеше и караше като луд. Беше и избухлив. Казват, че доста зле се отнасял с нея. Твърде безсърдечно…
— Точно като сина си — намеси се импулсивно Денис и бледите му бузи порозовяха. — Предупредителното стискане по рамото този път беше повече от явно. Той добави със заекване: — Ами… така съм чувал.
— По-късно, когато децата бяха някъде на тринадесет години, останаха без никакви пари. Той обичал да залага — направи втора ипотека, после още една върху нея и накрая изгубил всичко. Това уби Мадлен.
— Буквално ли да го разбирам?
— Съвсем буквално. Хвърли се с колата си в Темза при Флекуел Хийт. Минаха едва два-три месеца и той се ожени за някакво си сукалче, което срещнал в Лондон и двамата заминаха за Канада.
— И децата с тях?
— Нищо подобно. Това, естествено, сложи край на частните училища. Те трябваше да ходят на училище в Гъслър Тай, заедно с простолюдието.
В гласа й прозвуча задоволство. Трой несъзнателно кимна в знак на съгласие.
— И къде живееха те?
— Именно в този момент на сцената се появиха и семейство Трейс. Хенри беше от първите, към които Джерълд Лейси се бе обърнал за пари и той му бе заел значителна сума. Подозирам, че впоследствие е съжалявал за това и си е мислел, че е щяло да бъде по-добре, ако вместо с пари, бе помогнал на Джерълд да си сложи в ред нещата. Поне с такова впечатление останах от мисис Трейс — искам да кажа Бела.
Главен инспектор Барнаби се опита да си представи как покойната мисис Трейс е обсъждала финансовите дела на съпруга си с мисис Рейнбърд, но не успя. Зачуди се откъде ли се е сдобила с тази информация.
— Оттук и Холи Котидж.
— Моля?
— Първоначално там живееше пазачът на дивеча. Хенри предложи къщата на децата, а бавачката остана да се грижи за тях. Големи проблеми създаваха на бедната старица. Като малки бяха неразделни и постоянно я разиграваха. После, когато пораснаха, се заредиха безкрайни кавги. Нали знаете какви са децата в пубертета? Не че моят Денис ми е създавал неприятности.
Денис реагира с изскимтяване, захапал парчето ванилов кейк. Следа от сметана с цвят, трудно различим от кожата му, украсяваше горната му устна.