— Сигурен съм, че не е станало нарочно — усмихна се Барнаби на Лиза Доун, която тъжно изтри с юмручета очи и отново подсмръкна.
Той се обърна към мисис Куайн, която крачеше нервно из стаята, всмукваше яростно от цигарата и тръскаше пепелта, където завари около себе си.
— Не обичам да стоя на едно място — обясни тя.
— Разбирам, че сте работила за мис Симпсън.
— Точно така. Там и в Тай Хаус. Работех и за стария Кленгър и за други. Макар и само за по седмица. Тя ми каза, че мога да правя каквото си поискам, само да не й размествам нещата. Да, ама как да чистя прозорци, без да местя нищо? Кажете де?!
— Мис Белрингър ли ви го каза?
— Да.
— Когато мис Симпсън почина, на сутринта отидохте ли на работа, както обикновено?
— Разбира се. Нямах причина да не ходя, нали? Мис Белрингър гледаше през прозореца. Излезе и ми каза. Можете да седнете, ако искате.
— Моля? А, да, благодаря ви.
Барнаби седна на ръба на черно канапе, тапицирано с изкуствена кожа. Една от възглавничките му изригваше многоцветен стиропор през разрязан процеп.
— За да не ми прилошее от новината, тя ми даде чаша чай. После отидох в Тай Хаус.
— Сигурно това за вас е бил истински шок.
— Така си беше. Само няколко дни преди това докторът беше при нея. Беше изкарала лек бронхит, но той каза, че ако се грижи добре за себе си, ще живее още поне десет години. — Мисис Куайн запали нова цигара от угарката на старата. — Е, вече знаем от какво си отиде всъщност, нали?! Гадни изнасилвачи! Даваха оная вечер един по телевизията. Ако беше ми паднал, щях да го науча аз. — Поседна за малко на предпазната решетка на камината и хвърли фаса си в празното огнище. Кракът й яростно забарабани по килима. Вдиша поредната доза цигарен дим с такава сила, че плътта под скулите й хлътна и образува вдлъбнатина. — Бедната старица! На тази възраст да й се случи такова нещо!
Барнаби се въздържа от коментар относно тази фантастична версия и попита дали е било трудно да се работи за мис Симпсън.
— В никакъв случай! Точно обратното — тя харесваше всичко, което правех, но и аз знаех какво иска. Много добре се разбирахме.
— А в Тай Хаус?
Тя му отправи самодоволна усмивка, която разкри изкуствени зъби с перфектна белота.
— А, значи сте били вече там?
Когато Барнаби кимна, тя продължи:
— Посмяхте се, нали? Старата Филис Кадел, вярна до последно. Много добре се виждаше накъде духа вятърът там. Кипреше се да заеме освободеното от сестра й място, така си беше. Натягаше се, още докато мисис Трейс беше жива. Правеше се на незаменима — или поне така си въобразяваше. Трябваше да я видите след злополуката. Когато имаше хора наоколо, се опитваше да си придаде съкрушен вид. Съкрушена, глупости! Беше на седмото небе от радост. Не е трудно да се разбере какво си е мислела, че ще стане. После мис Великобритания от Холи Котидж се появява на хоризонта и удря джакпота. Сутринта, когато обявиха годежа, си помислих, че мис Кадел ще се хвърли под първия автобус. Гледката изобщо не беше за изпускане, казвам ви!
— Да се върнем към миналия петък, мисис Куайн. Следобеда в залата на селото ли бяхте?
— Аз ли? Да се занимавам с тази томбола? Сигурно се шегувате. Женският институт? Сбирщина от мучащи сноби. Могат и сами да си оправят цветята. И проклетата си туршия с орехи.
— Значи сте била у дома си?
— Да. Гледахме телевизия. Нали, Лиза Доун? Целия следобед. Тя само прескочи до магазина за чиле.
Барнаби погледна Лиза Доун, чиито тънки крачета висяха поне на четиридесет и пет сантиметра от пода. Мисис Куайн проследи погледа му, досети се какво мисли и заобяснява:
— Толкова добре пресича пътя. И винаги се връща направо тук. Голямо момиче е. Нали така, Лиза Доун? Кажи на добрия полицай на колко си години!
— Почти на четири — прошепна момиченцето.
— Ти си на четири. Пълни четири — настоя мисис Куайн, сякаш не говореше за детето, а за номера на чифт обувки. — И кой ти купи бонбони от магазина?
— Джуди.
— Леля Джуди. Това е дъщерята на доктор Леситър. Често й носи разни работи. За Великден й донесе яйце, пълно със зайчета.
Лиза Доун се разплака.
— О, боже! Не можеш ли да млъкнеш?! Какво ще си помислят чичковците? Не трябваше да го казвам… за яйцето. Кучето на съседите си скъса веригата и изяде зайчето.