Той върна три от вестниците на съсухрения старец — който прояви още по-малко желание да ги прибере, отколкото бе имал да се раздели с тях в началото — и си показа полицейската карта.
— Бих искал фотокопие на тази статия — каза той, описвайки кръг около мястото с подробностите от разследването.
— Ха! — Древните кокали на стареца се събудиха за живот. — Не може! Това е от картотеката!
— Така ли? — Барнаби погледна свирепо към описания кръг и поклати глава. — Не знам какво става с този свят — всичко върви с краката нагоре!… Надявам се да е готово до четири часа, ако ви е удобно.
Шеста глава
Докато Трой караше по „Чърч Лейн“ главният инспектор забеляза, че Бийхайв Котидж вече изглежда занемарена, като наскоро изоставена мидена черупка. Растенията от двете страни на пътеката бяха започнали да я превземат, завесите висяха неподвижно. До стената на къщата на мис Белрингър се бе излегнал Уелингтън, който от време на време замахваше към прелитащите пеперуди, а понякога си лапваше по една.
След отбивката, където свършваха къщите, на една дървена табелка пишеше: „Геслър Тай — 1 миля“. Черният път бе доста широк и по него ясно личаха отпечатъци от гуми. Барнаби предложи да тръгнат в коловозите и Трой вкара внимателно колата в тях, като намали скоростта.
— Добре, че не сме с роувъра, сър.
— Ако бяхме с роувъра — сопна му се Барнаби, — едва ли щях да те карам да пробваш този път, нали?
В стомаха му сандвичът с пиле и кресон се бе срещнал и надвит в неравна борба от чудовищно калоричния крем на мисис Рейнбърд. И на всичко отгоре си бе забравил таблетките на бюрото в управлението.
— Предполагам, че нямаше, сър.
Сержант Трой си помисли, че Барнаби винаги се държи като раздразнена мечка с главоболие и си представи как след години и той ще натрива носа на сержантите си.
Прекара колата през един отвор в живия плет, който водеше към огромна, грубо заравнена площ и паркира. И двамата излязоха.
„Зловещо“, помисли си Трой, когато зърна за първи път Холи Котидж. Тя бе сива и неприветлива, свила се до самия край на гората като прегърбена крастава жаба. Побиха го студени тръпки, въпреки топлия ден. Лесно можеш да си представиш как оттам се появява вещицата, която се готви да излапа Хензел и Гретел. Напълно в стил „Братя Грим“. Подсвирна лекичко и самодоволно при тази своя проява на интелигентност и се зачуди дали да не сподели остроумието си с Барнаби. Реши да не го прави. Днес нещата и без това не вървяха добре.
Докато приближаваха малката веранда, слънцето блесна и лъчите му окъпаха южната стена. Камъните пламнаха и заблестяха в най-изящни цветове. Барнаби докосна един. Приличаше на огромен сладкиш, целият карамелено кафяв, с ивици от сметана. Той почука на вратата. Никой не отвори.
Тогава забеляза в краката си стрък орлов нокът, дребен и водещ битка с избуялата около него коприва. Може би момичето го е засадило, почиствало е плевелите, поливало е, като несъмнено се е надявало, че накрая ще пропълзи по верандата. И ето че напук на всичко две цветя бяха разцъфнали — приличаха на „Серотина“.
— Да пробваме отзад.
Зад къщата имаше малък циментиран двор, още коприва, бъчва вода с дебел зеленясал пласт тиня на повърхността и три черни найлонови торби, вонящи на мухлясал боклук. Виждаха се и две малки прозорчета с прашасали стъкла. Барнаби потърка едното и погледна вътре.
Мъж, облечен в синя риза и изцапани с боя панталони от рипсено кадифе, стоеше пред един статив. Беше с гръб към прозореца. Изглеждаше погълнат от работата си — четката му се движеше от палитрата към платното и обратно с резки, почти пробождащи движения.
— Трябва да ни е чул, сър.
— Не съм сигурен. Когато човек е потопен в сладката агония на творческия процес… той вероятно е на мили оттук.
Сержант Трой изсумтя. Не бе подготвен да приеме схващането, че рисуването прави човека глух. Нямаше време за, както ги наричаше, „творчески глупости“ — с тях се занимаваха хора, които не допринасяха с нищо за благото на обществото, а после очакваха добро финансово възнаграждение. Барнаби потропа по прозореца.
Мъжът се извъртя рязко. Последва неясно движение, бялото му лице бързо се скри и той почти изхвърча от стаята и тресна вратата зад себе си. Барнаби чу завъртането на ключ и светкавично се насочи към предната част на къщата. Двамата с Трой пристигнаха пред врата точно в момента, когато Майкъл Лейси отвори.