Седма глава
Късно същата вечер Барнаби ровеше с нещастен вид салатата в чинията си. Нарочно бе останал до късно в управлението да преглежда непрекъснато пристигащите формуляри от разследването, докато накрая реши, че е закъснял достатъчно, за да му се размине вечерята и, без да засегне жена си, да си отвори консерва. Бе забравил, че съществуват такива неща като домати, краставици и червено цвекло…
Човек би си помислил, че дори и Джойс не би могла да малтретира една салата до такова състояние, че да стане напълно негодна за ядене. Голяма грешка! Освен че в зеленината кипеше бурен живот, тя бе и прогизнала от оцет. Барнаби повдигна едно нещастно листо от маруля. От него изскочи дребно насекомо и храбро заплува срещу прилива.
— Следва Бейкуелският сюрприз! — извика възторжено Джойс от кухнята, където се трудеше пъргаво.
На всичко отгоре той бе гладен. Това природно явление в стомаха му винаги го изненадваше. Даже бе доста трогателно — без значение с какви изпитания наказваше вътрешностите си, само няколко часа по-късно, въпреки опасенията, се зараждаше надеждата, че този път може би късметът ще споходи и него.
— А Къли ще дойде другия уикенд. — Тя му поднесе плодовия пай, чаша чай и любяща целувка. — Какво ще кажеш?
— Чудесно. За колко време?
— Само до неделя следобед.
Барнаби и Джойс се спогледаха. И двамата обичаха единственото си дете и безкрайно се гордееха с него. Но и двамата смятаха, че е по-добре, когато тя не си е вкъщи. Никой от тях не би го изрекъл на глас. Още от съвсем малка Къли имаше пронизващ поглед и остър език. С течение на времето те все повече се изостряха. Постиженията й в училище бяха забележителни, а сега вече следваше английски език в Ню Хол и самоуверено очакваше да завърши най-малко втора по успех, въпреки че на Барнаби му се струваше, че прекарва цялото си време в репетиции на разни пиеси.
— Ще можеш ли да я вземеш в събота?
— Не съм сигурен.
Барнаби влезе в решителна битка с Бейкуелския сюрприз, макар че последният надали заслужаваше подобно внимание, и се зачуди как ли ще е облечена дъщеря му този път. Винаги се обличаше много предизвикателно. Всеки път, когато двамата с Джойс я изпращаха на влака за Кеймбридж, се надяваха, че времето на полите с безопасни игли и направо смъртоносния грим е изтекло (всъщност те дори си позволяваха да се надяват, че някакво чудо ще им я изпрати отново елегантна обратно вкъщи); ала всяко поредно краткотрайно посещение им представяше все по-екзотични и тревожни трансформации. Хубавото на тези случаи бе, че, тъй като напуснала дома си, както тя се изразяваше, „докато все още е здрава и силна“, Къли бранеше тези си две природни придобивки като винаги пристигаше с голямо количество разкошна храна от „Маркс и Спенсър’с“ и деликатесния магазин на Джошуа Тейлър.
— Нали няма да забравиш да се обадиш на баща си?
Барнаби взе чая си и седна край камината. Тъй като звънеше на родителите си веднъж седмично вече от половин век насам, той едва ли би забравил. И двамата бяха към осемдесетте и се бяха оттеглили преди двадесет години в предградията на Ийстбърн. Там дишаха чист въздух, играеха кегли и се занимаваха с градината, чевръсти като младежи.
— Не, няма.
— Направи го още сега, преди да си се отпуснал.
— Вече се отпуснах.
— После можеш да се насладиш на чая си.
Барнаби покорно се надигна от стола. Телефонът вдигна майка му, която, след обичайните въпроси за неговото здраве и това на семейството му, се впусна в описание на седмичните си дейности, които включваха невероятен скандал в изкуствоведския кръжок, когато един деветдесетгодишен член предложил рисуване на голо тяло. Завърши както обикновено с: „Ей сега ще повикам татко ти“.
След нея дойде ред на Барнаби старши да опише седмицата си, която щяла да се запомни с невероятен скандал в Дружеството за опазване на историческото наследство по повод една викторианска естрада за оркестър. „Страшно войнствени старчета са се събрали там“, помисли си Барнаби, който, когато родителите му се преместиха, си въобразяваше, че ще прекарват времето си мирно и тихо в оранжерията. Трябваше да си признае, че е сбъркал. Те никога не са били особено кротки. Баща му завърши с това как накрая надвил един безскрупулен противник на игрището за боулинг.
Барнаби го изслуша търпеливо, после каза уж между другото: