— Не се ядосвай. Сега сме в разгара на сезона на крикета. Сигурно повечето време си залепен пред телевизора.
— Много ясно. Наех една от онези видео машинарийки. Записвам си и гледам повторно най-добрите изпълнения. Ужасно беше в петък, нали?
Барнаби снизходително се усмихна. Баща му много добре знаеше, че той никога не си е вкъщи през деня, за да гледа крикет, и въпреки това си мислеше, че той знае точно за какво става въпрос.
— Какво стана?
— Ами никакъв мач не стана, момчето ми. Нямаше достатъчно светлина. Съдията предложи на Алънби да избира и той реши да прекрати играта. В единадесет сутринта. Този път всичко беше готово. Сандвичи с краставици, каничка чай от джоджен. Бяхме се приготвили за по-дълга игра. Направо полудяхме. Честно да ти кажа, майка ти не бе толкова разтревожена, но това на мен направо ми съсипа деня, казвам ти.
След като изказа съжаленията си, както му е редът, Барнаби се върна в креслото при ароматния си чай.
— Хората започнаха да ме лъжат, Джойс.
— О да, скъпи… — Бледото копринено плетиво растеше. — Имаш предвид оная работа в Баджърс Дрифт ли?
— Аха. Катрин Лейси е била видяна в селото вечерта, а тя каза, че никъде не е излизала. Джуди Леситър каза, че целия следобед е била на работа, а са я видели в магазина в три и половина. Тревър Леситър каза, че си е бил вкъщи и е гледал крикет по телевизията — „превъзходна игра“ — а мачът е бил отложен. Филис Кадел се скова от страх, като ни видя, а после се опита да го прикрие с някаква смешна историйка за данъка на колата си.
— Мили Боже! Доста народ си е пофантазирал.
Имената не говореха нищо на Джойс Барнаби и тя знаеше, че Том просто разсъждава на глас, като по този начин подрежда мислите си. Въпреки това го слушаше внимателно.
— А Барбара Леситър, уважаваната съпруга на доктора, получи нещо със сутрешната поща, от което пребледня като платно.
— Откъде знаеш?
Барнаби й каза.
— Е, сигурно е някакво последно предупреждение. Предполагам, че си е купила дрехи и е направила ужасна сметка в някой магазин.
— Не — поклати глава Барнаби. — Беше нещо повече от това. А къде е била тя в нощта, когато Емили Симпсън е починала? Обикаляла с колата. Прекалено мъгляво.
— Но невинните хора обикновено говорят мъгляво. Те невинаги имат алибита. Нито пък знаят какво са правили и кога. Винаги си твърдял това. Какво е правила следобеда?
— Пазарувала в Костън.
— Значи ето ти и отговора — каза Джойс. — Изхарчила е прекалено много пари. Толкова е просто.
Барнаби й се усмихна, пресуши чашата и я остави в чинийката. Нещо му подсказваше, че не е толкова просто. Че нищо няма да е толкова просто.
Осма глава
На другата сутрин — денят преди делото за разпита на свидетелите по случая — Барнаби пристигна рано в канцеларията си и се зае с преглеждане на всички показания, изявления и доклади. Същинската част от тях по-късно щеше да се вкара в ротационна картова система (още чакаха компютъра). Обади се да му донесат кафе и започна.
Четеше бързо и умело, улавяше и най-малките подробности, отминаваше рутинното и това, което просто се повтаряше. Резултатът беше много по-добър, отколкото очакваше. Единствените мъже, които не са били на работа следобеда на седемнадесети или пък вкъщи при съпругите си, били двама безработни, които прекарват времето си в работа из своите градини, които се намират една до друга и те по цял ден се гледат. Пасторът бил в кабинета си и работел върху проповедта за идната седмица — факт, потвърден от икономката му, която правела конфитюр в кухнята и страшно се ядосала на това, че пасторът, болнав, немощен седемдесет и три годишен старец, трябва изобщо да бъде разпитван. Вечерта всички мъже са си били или вкъщи при семействата си, или в „Блек Бой“. Полицайката Брайърли донесе кафето и Барнаби го пое с благодарност.
Поведението на жените от Баджърс Дрифт също било предсказуемо и ясно. Някои били на работа. Възрастните — у дома си. Останалите (с изключение на мисис Куайн) се подготвяли в Голямата зала на селото за тържеството на следващия ден. Младите жени, които напуснали залата достатъчно рано, за да са имали време за една бърза авантюра в гъсталака, посрещнали децата си от училище и се прибрали невинно да пият чай у дома си.
Вечерта три пълни коли заминали за Костън, за да поотморят от работната седмица, а останалите си останали вкъщи.