— Не, не съм.
— Извинявайте, но проверих показанията ви, преди да дойда тук.
— Казах, че съм била на работа. Не стоя зад гише и не подпечатвам бумаги. Част от работата ми е да посещавам училища, технически колежи… Да се свързвам с администратори, да проверявам дали има някакви проекти, които да изискват поръчката на специални книги. В петък следобед бях в началното училище в Геслър Тай.
— Длъжен съм да ви кажа, че съзнателно се опитахте да ни подведете по този въпрос.
— Проблемът си е ваш — каза грубо тя.
— Добре. Бихте ли ни казала какво сте правила тогава?
— Взех си сандвичи за обяд. Изядох ги, после…
— Това в библиотеката в Пинър ли е станало?
— Да. Направих си кафе. Отидох с кола до училището, пристигнах към два часа и останах докато свършат — тоест, до около три и четиридесет и пет.
— А след това в библиотеката ли се върнахте?
— Не. Не си струваше. Тръгнах направо насам… спрях в магазина, за да си взема цигари.
„Ама че каша“ — помисли си сержант Трой, дълбоко убеден, че всеки друг, освен него — винаги ангажиран с работа — има предостатъчно свободно време, за да се занимава дори с убийства.
— Баща ви дали ще потвърди времето ви на завръщане у дома?
— Баща ми ли? — Тя го изгледа озадачена, а после застана нащрек.
— Разбрах, че целия следобед е бил тук.
Последва пауза, в която тя погледна от Барнаби към Трой и после пак към първия.
— Това някакъв номер ли е?
— Какво?
— Искам да кажа… Да не се опитвате да ме разобличите?
— Не ви разбирам, мис Леситър. Баща ви беше заявил, че си е бил вкъщи целия следобед. Просто питам дали би могъл да ни съдейства относно времето на прибирането ви.
— Ами… аз направо се качих в стаята си… така че… Не съм го видяла.
— Ясно. А вечерта?
— Нямаше какво толкова да правя тук и излязох да се разходя, както вече ви казах.
— По улицата, покрай полето, около осемстотин метра надолу по пътя и после обратно.
— Точно така.
— И не спирахте никъде, нито се отбихте у някого? — И преди да успее да му отвърне, той добави: — Моля ви, много внимателно си помислете, преди да отговорите.
Джуди се втренчи в него. Изражението му беше сериозно, окуражително и някак си знаещо. Беше му ясно, че тя се чуди за причината за толкова скорошното повтаряне на разпита.
— Ами… не съм сигурна, че помня… точно…
Прехапа долната си устна и я загриза нервно.
— Знам, че е трудно човек да промени показанията си, но ако трябва да се направи, то точно сега е моментът. Трябва да ви напомня, че укриването на информация, която би могла да помогне при полицейското разследване е нещо много сериозно.
— Но аз нищо не крия! Нищо, което би могло да ви помогне, тоест…
— Смятам, че трябва да ми позволите аз да преценя това.
— Да.
Тя пое дълбоко дъх. Дръпна се от мивката и застана права — напрегната и изпълнена със страх, като някой, който се готви за опасно гмуркане.
— Имам… тоест в приятелски отношения съм с Майкъл Лейси. От Хали Котидж. Нямах никаква вест от него от няколко дни и… Ами, той каза, че иска да ме нарисува й аз си помислих, че бих мота да се отбия… Разбирате ли, за да видя кога иска да започнем.
Барнаби слушаше съчувствено. В опита си да звучи небрежно, тя просто подчертаваше отчаянието си.
— И така, аз се приближих до къщата, но когато стигнах там… видях през прозореца, че той работи…
— През кой прозорец?
— Предният до верандата.
— Обикновено не използува тази стая, нали?
— Понякога — вечер. За да улови и последния лъч светлина.
— Да, разбирам. Продължавайте.
— Много се ядосва, ако го обезпокоят, когато рисува. Казва, че е много трудно да възвърне предишното си усещане. Така че си помислих, че е по-добре да не… ами… аз просто се измъкнах оттам.
— Смятате, че той не е разбрал, че сте била там?
— Да, сигурна съм. Бях много тиха.
Тя спря за момент и после, като вдигна за първи път поглед към Барнаби, избухна.
— Не трябва да вярвате на хорските приказки за Майкъл! Тук го мразят, защото не го е грижа за неща, на които те придават значение… дребни отегчителни неща. Той е свободен дух! Стига му да може да рисува и да се разхожда из гората, и да гледа небето… И е бил толкова нещастен. Катрин е типична буржоазка — интересува се само от материалните неща — и сега, след като мине сватбата, той ще остане съвсем сам…