— Целия.
Той издърпа и последния си пръст. Изпукването прозвуча твърде силно на фона на тишината в стаята. И тази тишина постепенно се промени, зареди се с неочаквано напрежение. Докторът се взираше изненадано в пръстите си, сякаш никога преди това не ги беше виждал. После вдигна поглед към сериозното лице на Барнаби, обърна се към Трой и накрая пак към Барнаби.
— Да. През целия следобед… точно така.
Но увереността му се беше изпарила. Това вече не звучеше като обикновено потвърждаване на истината. В този момент докторът имаше вид на човек, който знае, че е разкрит, но все още няма понятие как.
— Лошата светлина спря играта в единадесет онази сутрин. Отложиха мача за другия ден.
— О… ами… може би е било четвъртък, когато съм го гледал. Да, наистина тогава беше. Сега си спомням…
— В четвъртък обикаляте пациентите си — или поне така сте заявил в предишните си показания.
— Да, разбира се. Колко съм глупав… — По челото му изби пот и се затъркаля по носа като прозрачни малки стъклени мъниста. Очите му шареха из стаята и търсеха вдъхновение от витрината с инструменти, кушетката за прегледи, големия дървен шкаф. — Не схващам смисъла на всичко това. Искам да кажа, че на всички ни е известно, че старицата е починала вечерта.
— Мога да ви уверя, че въпросите ни имат пряка връзка със случая. Нямаме практиката да губим нито нашето, нито времето на обществеността, без да е необходимо.
Тревър Леситър все още не беше дал отговор. Барнаби се стремеше да направи всичко възможно да не му дава и минута свободно време. Вече виждаше как докторът залита от удара на разбитото си алиби и се опитва да изсмуче от пръстите си подходяща алтернатива. Време за сплашване.
— Няма да отречете, че имате знанията и оборудването за приготвянето на извлек от бучиниш?
— Какво?! Но това е нелепо! За подобно нещо не е необходимо специално оборудване. Всеки би могъл…
— Ала не всеки би могъл да подпише смъртен акт.
— Никога не бях чувал толкова скандално… Бях тук цялата вечер.
— За това имаме само вашата честна дума, сър.
— Съпругата и дъщеря ми…
— Били са излезли, ако си спомняте.
— Кълна ви се…
— Вече ни се заклехте веднъж относно местонахождението си през онзи следобед, доктор Леситър. Тогава излъгахте. Защо да не лъжете и сега?
— Как смеете!
Той примигна и адамовата му ябълка яростно подскочи нагоре — надолу, като че ли търсеше начин за бягство от гърлото му.
— Никога не бях чувал подобни…
— Можете ли тогава да обясните защо, след като последен сте използвал телефона на мис Симпсън, не са били открити ваши отпечатъци по него?
— Разбира се, че не мога.
— Поради каква причина сте го избърсал?
— Аз ли?! Не съм го докосвал… Не съм! — Пак преглътна нервно още няколко пъти. — Вижте… добре… Не бях тук следобед. Сега, Барнаби… това, което ще ви кажа тук, поверително ли ще си остане?
— Боя се, че не мога да го гарантирам. Разбира се, ако няма връзка със случая, тогава няма причина да се разпространява.
— Но ще го запишете, нали?
— Разбира се, че ще ви документираме показанията.
Трой извади тефтера си като по заповед.
— Ако това се разчуе, ще трябва да прекратя практиката си. Да напусна не само селото, но и областта; — Тревър Леситър се отпусна в хубавия си кожен стол. Бузите му сега бяха съвсем отпуснати, също като на хамстер. Сивкавото му лице постепенно почервеня от паника. — Нали няма да кажете на жена ми?
— Няма да „кажем“ на никого нищо, сър. Не работим така. Алибитата се проверяват, както за да се елиминират невинните, така и да се открият, виновните.
— Боже мой! — извика той — Но аз не съм сторил нищо нередно!
„Изумително е как кръгът от хора, които си мислят, че като лъжат полицията, не вършат нищо нередно, нараства с всеки изминал ден!“, помисли си Барнаби. Зачака търпеливо.
— Вие… Ами… Видяхте жена ми, господин главен инспектор. Много хора ми завиждат, зная го… тоест мъжете… — Тук, въпреки дълбоката тревога, през лицето му премина следа от задоволство. Това накара Барнаби да си помисли за Хенри Трейс. — Но Барбара е… О, боже, не знам как да го кажа, без да прозвучи предателски. Тя е прекрасен другар… много е забавно, когато съм с нея, но е много… — Лицето му сякаш се смали и изчерви от неудобство. Насили се да се засмее. — Няма какво да го увъртам — най-добре е да ви го кажа направо. Тя не се интересува много от физическата страна на брака.