— Май искаш да си непослушен, нали, миличък?
— Не съвсем — каза Барнаби, освободи се от ръката й и показа полицейската си карта.
— Исусе Христе и всички апостоли! Какво, по дяволите, искаш? Ние сме законни, ако искаш да знаеш.
— Убеден съм в това. — Той извади паспортната снимка. — Познавате ли този човек?
Тя бързо хвърли поглед към нея и отвърна:
— Разбира се. Това е мистър Лъвджой.
— Беше ли той тук миналия петък следобед? На седемнадесети?
— Това тук му е като втори дом, човече.
— Искам да знам с абсолютна точност дали е бил тук на тази дата.
— Тогава най-добре поговори с Кристъл.
— Би ли я помолила да дойде тук?
— Тя ще отиде навсякъде, ако й платят — възкликна жената и лекичко го сръга. — Добре сложен пич си ти. Защо не наминеш пак, когато не си на служба? Да се поотпуснеш малко. Да си доставиш малко удоволствие. — Даде минута време на празния му поглед да промени решението си и после каза: — Добре де, стой си нещастен. В момента Кристъл е заета с художествената дейност. Има още около десет минути. Втората врата вдясно.
Барнаби повдигна една кадифена завеса и се озова в студен каменен коридор. От двете му страни имаше врати. Отвори втората отдясно и се озова срещу още една прашасала завеса. Дръпна я и премина край нея с повишено внимание, което се оказа излишно. Нито една глава не се обърна. Всички бяха вперили погледи в сцената.
На ярко осветен подиум стоеше едно пищно, надарено момиче, чието лице изразяваше тревога в стил commedia dell’arte17: широко отворени очи, вдигнати нагоре ръце, за да се предпази от опасност, полуобърната в поза за бягство. Бе облечена в плисирана ученическа пола, бяла блуза и сако, филцова шапка с раирана лентичка, неустойчиво закрепена на главата й. Русата й коса стигаше до кръста. Младеж в тесни панталони, кадифено сако и кадифена барета размахваше четка пред един статив. Нечий дрезгав глас, подсилван от изпълнение на военен ударно-струнен оркестър, ревеше от двата високоговорителя на стената:
— И така, прекрасната Бриджит, в отчаянието си да купи лекарства за умиращия си баща, е измамена от именития художник Фуке, който я накарал да напусне манастира, за да му позира в ателието. Въпреки пламенните си обещания за почтеност, веднага щом успява да я прикотка в леговището си, развратният Фуке разкрива, че ще й плати, само ако му позира гола!
Тук младежът изобрази с твърде недвусмислени пантомимични жестове какво иска от Бриджит. Тя заплака, застена и закърши ръце, а после със затрогващо треперещи пръсти започна да се съблича. Първо си свали сакото, след това тясната бяла ученическа блузка, която и без това изпълваше до пръсване, после късичката плисирана поличка. После твърде реалистично потръпна от свян и сключи нежните си ръце пред кощунствено напращелите си гърди. Гласът пак прогърмя:
— „Ако искаш да спасиш живота на любимия си баща, знаеш какво трябва да направиш!“ — извика злият Фуке.
Момичето с хлипане развърза връзките на обувките си и се събу, след тях свали три четвъртите си чорапи, а накрая сутиена. Злият Фуке, за да не остане по-назад, смъкна кадифеното си сако и разкри лишените си от косми свръхмургави гърди. Сега Бриджит бе поставена в положение, заради което всяка уважаваща себе си игуменка на манастир би я пратила направо в ада.
— Но докато похотливият художник се опитваше да нагласи в подходяща поза прекрасната девица, неочаквано бе залят от прилива на желанието.
„Изненадка!“, помисли си Барнаби и се прозя. После се измъкна навън и зачака в студения коридор. Отблъскващите сцени, на които току-що стана свидетел, го накараха да погледне в нова светлина собствения си семеен живот. Представи си чистите, искрени прегръдки, които споделяше с Джойс. Какво от това, че Бейкуелският й сюрприз би могъл да послужи по-скоро за тухла! Какво от това, че дъщеря му изглеждаше като корабокрушенка и можеше да бъде непоносимо саркастична, когато кастреше някого! Той я сравни с най-добрата приятелка на доктор Леситър и отправи горещи благодарности към Бога.
Краят бе най-после оповестен с престорен оргазмен вик и сеирджиите се измъкнаха навън. Млади мъже, хора на средна възраст и такива, попрехвърлили годинките за подобни силни преживявания. Изглежда никой не бе дошъл с партньор. Те се измъкваха самотни и примигваха на силната светлина като някакви меланхолични къртици. Барнаби изчака няколко секунди и влезе вътре. „Бриджит“ беше кацнала на стола на художника и пушеше, облечена в халат. Плътта й проблясваше през прозрачната материя. Перлената кожа, дългите сребристобели къдрици и маслено млечният тен й придаваха вид, съвсем различен от този на обстановката. Изглеждаше като момиче, чието място е по-скоро във фермата при кравите, отколкото тук.
17
Италиански театър, възникнал в края на XIV век; представленията почивали върху импровизацията на актьорите. — Б.р.