Прочетоха доклада на патолога. Думата „бучиниш“ предизвика шумен интерес в залата, а семейство Рейнбърд развълнувано се хвана за ръце. След това един учен от полицейската криминологична лаборатория представи доказателства, имащи отношение към анализа на нишките, открити на територията на буковата гора близо до селото Баджърс Дрифт и идентификацията на прахта и плесенясалите листа, залепнали по обувките на покойната, като принадлежащи към една и съща местност.
Двама полицаи, изследвали сцената на местопрестъплението, описаха обширното заравнено място, в близост, до което имало дълбок отпечатък от същите обувки, а това сочело, че Емили Симпсън се е застояла там известно време. В този момент Барнаби забеляза, че мис Белрингър се ядоса и впи гневен поглед в даващия показания. Той продължи с описание на друг отпечатък, направен вероятно от някой с нейната височина и тегло, който е паднал няколко метра по-нататък. Следователят помоли за почивка, за да провери отново показанията на доктор Леситър. После попита доктора дали синините по пищяла на мис Симпсън биха могли да са в резултат от гореспоменатото падане. Докторът въздъхна силно и с глас, подчертаващ, че вече са загубили достатъчно от ценното му време, отговори, че е напълно възможно.
Продължиха с показанията от сцената на местопрестъплението. Подробности за отпечатъците. Отбелязаният откъс в събраните съчинения на Шекспир, неоткритият молив „6В“. Следобедът се проточи. Бе призован за разпит пощальона, както и мис Луси Белрингър. Тя увери съда, че в утрото, когато приятелката й бе открита, нито прозорецът на избата е бил докоснат, нито пък бучинишът е бил в къщата. А що се отнася до молива „6В“, мис Симпсън никога не би осакатила така книгите на любимия си Шекспир.
— Тя никога нищо не си отбелязваше в книгите. За нея те бяха твърде ценни, за да драска по тях.
Главен инспектор Барнаби описа първото посещение на мис Белрингър в полицията и своята среща с Тери Бейзли, при което жуженето в залата се засили още повече. Огледа се, когато спомена името „Анабела“, но срещна само няколко озадачени погледа. Никакъв признак на разпознаване. Когато седна на мястото си, той погледна съдебните заседатели. Сериозните им изражения бяха вече напълно искрени, а не престорени. Бяха изцяло погълнати от хода на делото и впили настойчив поглед в следователя. Една жена сред тях бе доста пребледняла. Разпоредителят се приближи до нея и й прошепна нещо, ала тя поклати глава и се премести още по-напред на стола си.
Следователят произнесе заключителното си слово и завърши с недвусмислени напътствия към съдебните заседатели. След кратко съвещание те произнесоха решението си: Емили Симпсън е била убита от неизвестен извършител или извършители.
Незабавно репортерът от „Ехо“, вероятно повлиян от препалено многото прилики на делото с криминален филм, наметна новия си бял шлифер и се измъкна от съдебната зала със скоростта на състезателен автомобил. Всички останали напуснаха по-бавно — разговаряха, задаваха си въпроси, гледаха се едновременно развълнувано и ужасено — като критици след галавечерта на престижен филмов фестивал, чиито най-лоши опасения току-що са се потвърдили.
Барнаби наблюдаваше Барбара Леситър, която си тръгваше под ръка със съпруга си. Бе седяла спокойно по време на цялата съдебна процедура, но той бе забелязал колко нервно движеше ръцете си. Насочи се към края на реда, където бе седяла и огледа пода. Точно пред стола й имаше малка купчинка от накъсана тънка хартия. Спомни си писмото, което тя бързо скри някъде оная сутрин и съжали, че тя носи воал. Искаше му се да бе зърнал израза на лицето й, когато бе обявено решението на съдебните заседатели.
Вече почти всички бяха напуснали залата. Но на една пейка недалече от него седеше самотна, прегърбена фигура, с наведена глава. Той се приближи и седна.
— Мис Белрингър? — Тя вдигна поглед към него. Бе пребледняла, а хубавите й очи — загубили блясъка си. — Добре ли сте? — И понеже тя не отговори, той тихо каза: — Не може да не сте разбрала накъде води разследването ни, нали?