Пое дълбоко въздух, излагайки на риск тънката нощница от дантела и крепдешин. Най-после главоболието й бе попреминало.
— Хайде, хайде. Не бива да се тревожиш — отвърна Пуки, който щастливо шаваше между сатенените чаршафи. Като много гладен човек след обилен банкет той смяташе, че това, което току-що бе погълнал (два пъти), щеше да му държи ситост за цял живот. Което беше добре, защото, както се обръщаха нещата, щеше да му се налага да го получава вече само от този източник. — С течение на годините човек неминуемо претърпява някаква промяна.
При този намек за възрастта й той усети, че Барбара леко се поотдръпна. Добре де, малко присмех от време на време не би бил излишен. Нека я държи в напрежение. Да й покаже, че вече си няма работа с влюбения до полуда глупак от преди пет години. Проклет да е, ако й демонстрира благодарност за нещо, което по право си е негово. Ако главоболието й бе продължило още малко, можеше да го впишат в „Книгата на Гинес“. Ръката му отново зашава.
— Скъпи… Пукс?
— Хм?
Нищо не можеше да се сравни с коприната и дантелата. Нищо, с изключение на топлата, гола плът.
— Недей, скъпи… Барби иска да ти каже нещо…
Последва ръмжене. И престорено, добре изиграно тежко дишане.
— Не че е нещо особено… просто съм ужасно притеснена… знам, че трябва да си призная… но не знам как да ти го кажа…
Тревожно предчувствие прогони страстта от слабините му и го остави леденостуден. Той сграбчи ръцете й и се втренчи в нея под светлината на абажура с фигура от слонова кост. Как е могъл да не се досети за причината за пренебрежението и безразличието й към него?!
— Била си с някой друг!
— О, Пуки! — извика тя и закри лицето си с ръце — Как изобщо можа да си помислиш подобно нещо за твоята нещастна Барби?!
Облекчението поправи част от сексуалните щети. Нейде в горските дълбини нещо отново се раздвижи.
— Ами… тогава какво има? Не може да е нещо чак толкова ужасяващо. Прошепни го в ушенцето на Пуки.
Дантелата отново се разстла, подготвяйки се за нещо прочувствено.
— Ами… извадих визоновото си палто от гардероба оня ден, за да го подготвя за сватбата на Трейс и го оставих на задната седалка на колата и… докато съм пазарувала и… Ох, миличък… някой го е откраднал!
Тя избухна в сълзи, ала тъй като той не проговори, свенливо надникна между пръстите си. Това действие, което някога бе смятал за очарователно, сега го шокира като подхождащо единствено на тригодишно хлапе. Зашеметяващо чаровно хлапе, да го вземат мътните.
— Защо, по дяволите, ти е притрябвало да носиш визоново палто през юли?
— Исках да се гордееш с мен.
— Ходи ли в полицията?
— Не… изпаднах в такова състояние, че… просто обикалях с колата като побъркана… и накрая се прибрах вкъщи.
— Утре трябва да го направиш. Разкажи им всичко с подробности. За щастие палтото е застраховано.
— Да, скъпи… Мога ли да се надявам? — Една увиваща се като змия ръка обгърна раменете и се сключи около врата му. — Пуки ще купи ли друго на своята непослушна Барби?
Погледът на Пуки не изразяваше нищо. Той се опитваше да си спомни думите на Кристъл — малката Кристъл, която винаги толкова се радваше да го види; която винаги го посрещаше топло и приятелски. Какво беше казала? „Трябва да го направя петстотин пъти, за да имам такова палто.“ Той се усмихна спокойно, почти всеопрощаващо на жена си и погали гладкото й златисто рамо.
— Е, ще почакаме и ще видим, нали?
Трета глава
В канцеларията си в управлението Барнаби стоеше пред един отворен прозорец, облечен в риза с къс ръкав. От близкия тенискорт се носеха лекото потупване на топката и от време навреме — някой укорителен вик. Главният инспектор прегледа за стотен път всички документи и се обади за кафе.
— И да не е в онази чаша с дебелата гадна жаба.
— Така ли? Смятах, че е сладка — каза полицайката Брайърли и недоволно изкриви устни.
— Е, аз не мисля така.
— Слушам, сър.
Барнаби прегледа всичко още веднъж. Даваше си сметка, че знае наизуст цялата информация, но се надяваше, че едно ново препрочитане би могло да покаже някое парче от пъзела в различна светлина, да противопостави на пръв поглед несъпоставими факти, да разкрие като че с факирски фокус нещо, което досега е било дълбоко покрито. Поне със стария Лъвлес /Лъвджой/ Леситър, който си имаше алиби за целия следобед, заподозрените ставаха с един по-малко.