Барнаби не пропусна да разгледа и хипотезата, че убиецът маже да не е лично заинтересован, а да убива, просто за да предпази репутацията на партньора или партньорката си. Звучеше малко пресилено, но в случай че законната половинка на партньора държеше финансовите юзди, това би могло да е вероятност. Парите са стояли зад много убийства. Парите и сексът. Неразривно преплетени. Във вечна връзка. И мотив за убийство от първото извършено убийство в историята на човечеството насам.
Бяха изминали два дни от погребението и Барнаби бе прекарал единия от тях в обсъждане смъртта на мисис Трейс с всички членове на ловната група с изключение на момчето от фермата и съседите-земевладелци, които бе оставил на Трой. Единствената нова информация бе, че по време на стрелбата Филис Кадел се е връщала към Тай Хаус, понеже била отегчена от всичките им ловджийски номера. Хенри изрази изненадата си, че тя изобщо е решила да ги придружи. Филис на свой ред увери Барнаби, че преди това Бела доста я увещавала да излезе с тях. Като по-млада Филис е можела горе-долу да стреля и знаела как се държи пушка, но просто вече била изгубила интерес.
— Още в самото начало съжалих, че съм тръгнала с тях. Останах малко, но после реших да се откажа. Не исках да привличам внимание върху себе си и затова просто се измъкнах и тръгнах към къщи.
Още един пример за необичайно поведение. Вниманието на Барнаби се насочи към събраните документи и мис Симпсън. В деня на смъртта си тя също се е държала „нетипично“. Имаше ли връзка между тези два смъртни случая? Нямаше никаква логическа причина за подобна версия. Все пак обаче той не мажеше да я отхвърли напълно. Барнаби препрочете отново доклада от разследването, макар че вече го знаеше и отзад напред. Спомни си първоначалното си усещане, че има нещо странно, нещо недогледано, нещо, което нарушава целия пъзел; но до този момент всичко бе в такъв застой, че той се зачуди откъде ли се е зародил този първоначален импулс. Засега поне препрочитанията с нищо не бяха допринесли за подкрепяне или отхвърляне на това инстинктивно усещане.
Сутринта на втория ден той бе разговарял с Нора Уайтли в тактично освободения кабинет на директора на училището, където тя работеше. Бе слабовата жена с горчиво стиснати устни, която се бе облякла в неподходящи за нея младежки дрехи. Това, което имаше да му казва, бе тревожно.
— Напуснах Дейвид, защото се страхувах. Едва търпях женските му истории. Но поне така ме оставяше на мира. Но той беше абсолютен грубиян. Човек никога не знаеше кога ще го прихване нещо. Ту вечерята не била добра, ту колата не палела… Ако беше само за мен, щях да се примиря, но когато започна да тормози Джейми… Аз му казах да си върви и тъй като не искаше, му опаковах целия багаж, изнесох го отвън и смених ключалките. Но даже и тогава трябваше да извадя съдебно решение, за да спре да ни тормози.
— Той има ли достъп до момчето?
— Не. — На устните й се появи суров, тъжен и все пак доволен израз. — Той пусна молба, но аз я блокирах. Борех се. Не бих му се доверила, защото не умее да владее юмруците си.
— А знаете ли дали в момента има… връзка с някого?
— Би трябвало. Дейвид не изкарва много без жена. Същински сексуален маниак е.
Когато тя изрече това, Барнаби си спомни първия път, когато го видя — той седеше близо до Катрин Лейси в кухнята на Тай Хаус. Тогава не се бе доверил на първото си впечатление. Прекалено много напомняше романите на Д. X. Лорънс19. И от онези прекрасни, макар и не особено ясни черно-бели филми от детството му: „Двойна компенсация“, „Пощальонът винаги звъни два пъти“. Имаше си всичко: красивата булка, неподходящият съпруг, сластолюбивият жребец. Толкова очевидно, такова клише. И все пак, все пак… Колко често очевидното се оказва истина?
Барнаби не виждаше смисъл да се преструва, че е разпознал признаци на вина, когато двойката усети присъствието му и се раздели. Уайтли изглеждаше потиснат и раздразнителен, Катрин — просто заинтригувана и загрижена. Момичето излъчваше студенина — в красотата й имаше някаква чистота, граничеща с липса на сексуалност. Не му беше трудно да си представи как тя предлага тялото си на неговия законен собственик, след като връзката е официално скрепена — не задължително от любов, а по-скоро от някаква умерено силна любяща привързаност. Още по-трудно бе да си я представи човек отнесена от страст — и то от страст толкова силна, че да си струва рискуването на едно златно бъдеще.
19
Д. X. Лорънс (1885–1930) — англ. писател, автор на романи, разкази, поезия, пиеси, есета и пътеписи. Особено популярен със скандалния за времето си роман „Любовникът на лейди Чатърли“. — Б.р.