— Само това ми липсва.
— Съжалявам.
През дантелените пердета Барнаби видя, че линейката пристига, следвана от три полицейски коли. От тълпата се разнесе развълнуван шепот. Санитарите от линейката, може би привикнали към подобни касапници и с многогодишен стаж в изстъргването на хора от автомагистрали, изглеждаха по-малко шокирани от случилото се в „Транкилада“ както от Барнаби, така и от доктор Булард. Докато единият разговаряше с доктора, другият се опитваше да отдели Денис от майка му. Той подръпна лекичко китката на младия мъж, ала пръстите му се бяха впили в дясното рамо и лявата й ръка толкова силно, сякаш се бореше за живота си, провиснал над някоя урва. Мъжът търпеливо разтвори пръстите му един по един и откачи палеца. Главата на мисис Рейнбърд се търкулна назад, закрепена за врата само с помощта на тънка кожичка. Торсът се прекатури и се плъзна по килима. Напевът на Денис внезапно затихна, после спря.
— Мислите ли, че може да ходи?
— Нека да опитаме. Хайде, изправи се, миличък.
Денис стана бавно. Едва се държеше на краката си, но продължаваше да се усмихва. Лицето му, което и без това си беше бледо, сега бе като на албинос поради пълната липса на цвят.
— Да го поизчистим ли малко?
— Съжалявам — намеси се Барнаби, — нищо не бива да се пипа.
— Добре. Да тръгваме тогава.
Тримата излязоха от стаята. Денис се бе отпуснал доверчиво между двамата санитари като малко дете. Барнаби ги последва навън. Тълпата, чиито дори най-буйни очаквания бяха повече от оправдани, изигра перфектно ролята си — разнесоха се шумни ахкания и викове. Една жена възкликна:
— И като си помисля, че без малко да седна да гледам новините в шест!
— Можете ли да опаковате всички му дрехи? — обърна се Барнаби към санитарите. — Ще изпратя някой да ги вземе.
— Няма проблеми.
Главният инспектор се върна в дневната на Транкилада и завари доктора да се опитва да смъкне роклята на трупа, докато тръскаше един термометър.
— Какво мислиш?
— Ами… според мен е минал час… най-много час и половина. — Събра разрязаните половини на роклята й и добави: — Той сигурно е получил внезапен пристъп на пълно умопомрачение.
— Трябва да изпратя някого в болницата. Не искам Денис Рейнбърд да остава сам.
— Добре, Том, ти най-добре си знаеш. Но мога да те уверя, че това момче дълго няма да е в състояние нито да избяга, нито да си причини само нещо.
— Не се притеснявам, че може да си навреди. — Чу как екипът по разследване на местопрестъплението влезе в антрето на къщата. — Но може да се изпусне да каже нещо, което да ни помогне. Може дори да е видял нещо. Очевидно се е прибрал доста скоро след случилото се.
— Искаш да кажеш?… А-а, ясно. Изглежда си правя погрешни заключения. Както и да е — Денис или не — който го е направил, сто на сто е бил направо превъртял.
— Той ли?
— Ами — смръщи се докторът, — винаги е така, нали? Само мъж би могъл да извърши нещо от този род.
— Не смяташ ли, че една жена ще има физическата възможност?
— Физическа, да… предполагам… ако е разярена. Психически и емоционално… това е нещо друго. Жената, която може да го направи, трябва да е много особен тип.
Барнаби се ухили.
— Ах ти, Джордж, стар шовинист такъв!
— И дъщеря ми постоянно ми го повтаря. Както и да е. — Той се изправи, за да направи място на фотографа. — Предполагам, че убийците по принцип са особени хора.
— Невинаги. Де да беше така! Залавянето им щеше да е къде-къде по-лесно.
— Там ли е било открито тялото, сър? — попита фотографът.
— Мисля, че да — каза Булард.
Барнаби се съгласи с него и допълни:
— Мисля, че само я е повдигнал и я е хванал. Изобщо не смятам, че я е влачил. Тук има най-много кръв.
Доктор Булард пак огледа стаята и поклати глава.
— Кой би повярвал, че човек има четири литра и половина кръв?! При това в тялото й е останала още.
Барнаби погледна яките крака на мисис Рейнбърд, които изглеждаха така подпухнали и жизнени, както преди два-три дни, когато бе разговарял с нея. Бяха боси. Единият позлатен пантоф, украсен с бели щраусови пера, лежеше, като по чудо неизцапан, в огнището. Другият не се виждаше.
Стаята започна да се пълни. Барнаби излезе в антрето, радостен да избяга от наситената остра миризма и се обърна към старшия полицай на екипа по разследване на местопрестъпленията: